Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
— Все едно е използвал един от онези генератори на бял шум, които заглушават колите нощем? — попита Уейн.
Петра се оживи.
— Можем да я заглушим с рока, който пускаме в „Тъмната дъга“.
— Не е зле — кимна Грейс. — Но не забравяйте, че тук проблемът не е само в музиката. Сирената умее да насити песента си с психична енергия. Не мисля, че музиката в бара ще изолира тези дължини на психичните вълни.
— Обаче всяка силна музика ще затрудни сирената в опитите й да се концентрира — обади се Лутър. — А ако не успее да насочи енергията си, тя е безполезна.
— Така е — съгласи се Грейс. — И никоя певица не може да се задържи на недостъпен тон при реакция на публиката. Значи вероятно сирената се нуждае от подходяща обстановка за изпълненията си.
— Как да се справим с нея? — попита Уейн.
— Когато Одисей и хората му плавали покрай островите на сирените, той карал моряците да пълнят ушите си с восък, за да не чуват музиката.
— Просто, но ефективно — каза Уейн. — Обаче не ми допада идеята да стоя по двайсет и четири часа с тапи в ушите. Предпочитам да мога да чувам.
Грейс обгърна чашата си.
— Има още нещо, което можем да приемем за достоверно. Според това, което открих при проучването си, могъщата сирена може да направи така, че цяла зала със зрители да изпадне в лек транс, но когато трябва да използва енергията си, за да убие някого, може да го направи само с един, максимум с двама души. Убедих се в това в хотела. Усетих, когато тя премести вниманието си от камериерката към мен. Но когато вратата на асансьора се отвори, тя се паникьоса и избяга. Знаеше, че не може да контролира повече хора.
— Нелепо е, че е опитала да убие камериерката — разсъждаваше Петра. — Какво е смятала да направи с тялото?
Грейс обмисли това няколко секунди.
— Ако бях на нейно място, щях да го скрия в количката и да го преместя някъде, където няма да го намерят.
Всички замълчаха. Уейн и Петра изглеждаха впечатлени.
Грейс се намръщи.
— Нещо нередно ли казах?
— Не — отвърна Лутър, преди двамата да я попитат откъде й хрумна тази идея. — Ако продължим в тази насока, другият факт, който знаем за сирените, е, че те предпочитат операта, защото там ги има високите убийствени тонове.
— Добре, това е интересно — каза Петра. — Но каква е логиката?
— Първо — обясни Грейс, — че тя навярно има музикално образование. Не е много, но все е нещо. Между другото има едно нещо в наша полза.
Петра погледна с недоумение.
— Какво?
— Законите на парапсихиката. Психичната енергия не се предава механично. Сирената трябва да проектира таланта си лично. Не може да изпрати на жертвите си диск и да очаква те да умрат, докато го слушат.
Петра смигна на Лутър.
— Поздравления, намерил си си момиче, което е с оптимистичен поглед към живота.
Лутър се ухили на Грейс.
— Да, обърнах нова страница. Кой казва, че съм депресиран?
30.
Дамарис се събуди с познатото чувство на безпокойство. Нещо не беше наред. Но това не беше вярно. Всичко отново беше наред. Мисията в Мауи беше приключила успешно. Юбанкс беше мъртъв, а Сирената се беше върнала в Сан Франциско. Ускореният пулс и задъхването бяха заради лекарството. Ужасяваше се от момента за следващата инжекция. Беше я планирала за девет часа сутринта.
Телефонът иззвъня. Тя се претърколи и го грабна от нощното шкафче. Щом видя познатия номер, кръвта й замръзна.
— Какво става? — попита веднага. — Какво не е наред?
— Всичко е наред — отвърна нетърпеливо Сирената. — Освен че бързам като луда да се приготвям за пътуването до Акейша Бей. Скъпият Нюлин ще изпрати частния си самолет за мен. — Гласът й стана по-тих, явно в момента говореше на някой друг. — Не, не тези обувки, тъпачке, сините. Синьото е моят цвят. Ще ми трябват за партито след премиерата.
Като луда — Дамарис потрепери и се запита дали сестра й имаше някаква представа колко точно беше това описание. Сигурно не. Лудите хора не се възприемаха като луди.
— Това е страхотно — каза тя, като въздъхна няколко пъти, за да успокои дишането си. — Ти ще ги възхитиш като Кралицата на нощта. С нетърпение очаквам представлението ти. Сигурна съм, че всички ценни критици ще бъдат там.
— Скъпият Нюлин ми обеща, че ще бъдат. Татко намери ли вече онази кучка?
Дамарис затвори очи.
— Вивиан, моля те, послушай ме. Камериерката не е важна.
— Казах ти, забрави за нея — сопна се Сирената. — Тя не ме интересува. Изобщо. Казах ти, че ми трябва другата жена, онази, която предпази камериерката и опита да устои на песента ми.
Дамарис се изправи, стиснала телефона с всичка сила.