Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
А сега дори не искаше да му позволи да прояви почтеност. Не че Девлин копнееше да се ожени за една темпераментна, разглезена червенокоска. Естествено, че не копнееше. Защо тогава отказът й го изпълваше с такава ярост? Може би просто честолюбието му бе наранено от мисълта, че би предпочела всеки друг, но не и него? Може би.
Той се гмурна отново, като се помъчи този път да преплува езерото под вода три пъти, но не успя и с пламнали дробове изскочи над повърхността за глътка въздух. Едно тръсване на главата му бе достатъчно, за да отмахне косата и водата от очите си, но гледката, която се разкри пред тях, го накара да се усъмни в зрението си: Мегън — слизаща от Сър Амброуз, пристъпваща до брега на езерото… и във водата, ей-така, с дрехите. Спря се чак когато стигна до него и в същия миг дланта й изплющя върху бузата му; сетне и двата й юмрука заудряха по голите му гърди.
Девлин почака търпеливо да спре, но когато видя, че тя няма подобно намерение, попита съвсем основателно:
— Какво, по дяволите, правиш?
— Проклето копеле — изкрещя Мегън. — Ако не беше толкова висок, бих те удавила!
— Защо?
— Защото искам да те убия! — Тя го удари още веднъж, сякаш за да подчертае, че наистина би го убила, после каза: — Защо просто не ме целуна, както те бях помолила?
— Кога?
— Знаеш кога! Защо трябваше да развалиш всичко, като реши да правиш любов с мен?
Девлин едва не избухна в смях. Ама че абсурд! Всяка от жените, които бе целувал така, както бе целувал Мегън, би го убила, ако след това не беше правил любов с нея. Но, естествено, нито една от тези жени не беше девствена.
— Този вид целувки обикновено водят точно до правене на любов, зверче — обясни той. — И защо изведнъж побесня толкова? Когато това се случи, не беше тъй освирепяла.
— Бях — тросна се Мегън. — Но тогава все още бях шокирана. Сърдитият й тон го накара да вдигне вежди.
— Нима ти трябваха цели три седмици, за да излезеш от шока?
Тя отново го удари.
— Трябваше ми толкова време, за да разбера, че си ме погубил! Ще бъда опозорена! — В гласа й трепна истерична нотка. — Ще стане скандал!
Внезапно всичко му стана ясно. Бе очаквал това. Мегън очевидно не беше.
— Да не би да се опитваш най-мило да ме уведомиш, че си бременна?
— Да, глупако, това…
— Откъде да знам, че казваш истината? — попита той сериозно.
Мегън го зяпна невярващо, после се обърна и тръгна обратно към брега отвратена. Но й беше трудно да се движи бързо през водата и Девлин трябваше само да протегне ръка, за да я сграбчи и да я завърти отново с лице към себе си. И той стори точно това.
— Съжалявам, Мегън, но и друг път се е случвало разни жени да ме обявяват за баща на децата си, без въобще да съм ги докосвал.
Очите й се присвиха.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че не е възможно да съм бременна?
— Съвсем не. Ако си бременна, детето със сигурност е от мен и аз ще поема цялата отговорност за това. Просто те питам дали си сигурна.
— Не, не съм! — извика тя. — Как мога да бъда сигурна толкова скоро? Но вече мина цяла седмица, откакто трябваше да ми… Цяла седмица! Никога не ми е закъснявало!
— Няма защо да изпадаш в истерия. Ако не си забравила, аз и без това ти предложих да се омъжиш за мен, бременна или не. — Девлин се намръщи. — Предложих ли ти наистина?
Въпросът я стресна и очите й се разшириха.
— Не си ли спомняш?
— Докато не те видях у Робъртсови, въобще не бях сигурен дали не съм сънувал всичко. Очевидно не съм, но все още не помня съвсем ясно подробностите.
— Е, не очаквай аз да ти ги припомня. Самата аз се опитвам да ги забравя.
До този момент Девлин я държеше само с една ръка, но сега я хвана и с другата и я разтърси.
— В едно поне съм сигурен, и то е, че когато те посъветвах да си тръгнеш, ти отказа, защото всичко това ти доставяше твърде голямо удоволствие. Единственото, което се опитваш да забравиш, е краят и, честно казано, аз също бих искал да го забравя. Но тъй като това е невъзможно, няма смисъл да продължаваш да се оплакваш.
— Ще се оплаквам колкото си ис…
Той я разтърси отново.
— Мегън, не ме предизвиквай. Мислиш ли, че аз имам желание да се женя за едно разглезено зверче, на което изобщо не му пука за мен? Но нямам друг избор. Ти също.
— Но това не е честно! — извика Мегън. — Ти не можеш да ми дадеш голямата къща, с която исках да запуша устата на лейди О. Единственото, което можеш да ми предложиш, е собствената ми конюшня. Освен това ти също не ме обичаш. Вероятно искаш да се ожениш за мен само защото смяташ, че така ще се издигнеш в обществото. Но няма да можеш. Това няма да те направи джентълмен. Необходимо е нещо много по-…