Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Разбира се, че можеш. Каза, че ще го направиш.
— Тогава все още можех. Но сега… О, господи! — Тя усети силен тласък, после още един. Сетне Девлин отново застина напълно неподвижно.
Този път не я беше заболяло, но Мегън бе твърде разярена, за да обърне внимание.
— Започвам да изпадам в истерия, Девлин. Ако не искаш да си имаш работа с една плачеща и крещяща жена, то…
— В името на справедливостта, дължа ти оргазъм, Мегън. След като стигнахме толкова далеч, би могла поне…
— Нямах намерение да стигаме толкова далеч и ти го знаеш! — изсъска тя.
Той се надигна, все още наведен над нея и Мегън най-после имаше щастието да го види разстроен. Собствените му угризения го разкъсваха по-жестоко и от нейните оскърбителни обвинения, а и беше прекалено пиян, за да е способен да се овладее.
— Тогава трябваше да си отидеш, когато те предупредих да го направиш!
— Точно така! — възкликна Мегън. — Прехвърли цялата вина върху мен!
— Ако исках да го сторя, нямаше да ти предлагам да се омъжиш за мен.
— Много добре знаеш, че не мога да се омъжа за коняр! Пък и баща ми никога не би го допуснал.
— Напротив — заяви Девлин вече с тъй добре познатата й арогантност. — Когато разбере какво е станало, баща ти ще се съгласи на драго сърце, уверявам те. Така че недей да оправдаваш отказа си с него.
— Да не си посмял да му кажеш какво ми причини! Да не си посмял да кажеш на когото и да било. Това просто не се е случило и толкова.
— Мегън, не можеш да се преструваш, че…
— Мога да правя каквото си искам и ако искам да продължа живота си все едно, че нищо не се е случило, ще го сторя, по дяволите.
— Чудесно! Стори го!
Той се отдръпна от нея и се изправи, вече без да залита. Мегън също стана. От устните й се отрони тихо, поразено възклицание пред доказателствата за ужасното му престъпление, които виждаше… и усещаше по тялото си. Бяха правили любов, а тя беше напълно облечена — е, почти. Мегън вдигна долните си гащи, отправи се към вратата и отмахна рязко резето, без да благоволи дори да погледне към Девлин. Той обаче я наблюдаваше мрачно.
— Когато ти дойде умът в главата, зверче — извика негодникът зад гърба й, — знаеш къде съм.
— Ще бъдеш в ада, преди да дойда да те потърся за каквото и да било — отвърна Мегън и напусна конюшнята без изобщо да се обръща назад.
Девлин изръмжа и стовари юмрука си с все сила върху най-близката стена. После се върна в стаята си и строши всички останали пълни бутилки с бренди.
25
Мегън прекара в стаята си цели три дни, потънала в мрачни мисли, като обяви пред домашните си, че не се чувства добре. Но за човек с нейната темпераментна натура дори три дни лошо настроение и горчиви размисли бяха твърде много. Да, беше направила грешка. Но това не означаваше, че е дошъл краят на света, поне не още. Съдбата не би могла да се окаже тъй жестока, че да я опозори завинаги заради едничкото прегрешение, което бе извършила в живота си. Мегън вярваше в това с цялото си сърце… но все пак трябваше да изчака, докато се увери напълно, преди да си позволи да се успокоява.
Затова тя се върна към обичайните си всекидневни занимания. С едно голямо изключение: отказа се временно от ездата и от всичко, което би я накарало да припари до конюшнята. Разбира се, по този повод бе принудена да си стои в къщи, а това също не беше нещо, на което Мегън можеше да издържи дълго.
Най-накрая тя събра малко багаж и отиде да погостува на Тифани, като обясни на баща си, че се налага да планират безброй неща във връзка с предстоящото си заминаване за Лондон и че би им било много по-лесно, ако са заедно. А и в това нямаше нищо необичайно. Момичетата се познаваха от години и често прекарваха по цели седмици заедно в едната или другата къща. Затова решението й не можеше да предизвика подозрения, още по-малко пък — да накара някого да се усъмни, че Мегън бяга от нещо. С такова впечатление би могъл да остане само един нагъл коняр, но тя изобщо не се интересуваше от това.
Поне докато той не се появи в дома на семейство Робъртс още на втория ден от визитата й и не поиска да разговаря с нея. Очевидно отсъствието й от конюшнята не го бе разтревожило особено, но сега, когато Мегън не си беше в къщи и следователно не му беше под ръка, Девлин бе променил мнението си.
Разбира се, тя отказа да се срещне с него. И той си отиде — какво друго би могъл да стори, — без да остави никакво съобщение за нея, което й подсказа, че поводът за пристигането му едва ли е бил важен. Но на следващия ден Девлин дойде отново, на по-следващия — също, и това вече й подсказа нещо друго: този човек нямаше да се предаде, докато не постигнеше своето. Но Мегън бе не по-малко упорита от него. Не желаеше да го вижда.