Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
След това той замина за Китай, където помагаше на Китайската народоосвободителна армия (КНОА) да развие ракетния си арсенал. Бул усъвършенства наличните ракети „Силкуорм“, като ги снабди с по-широк обсег на действие и по-голям заряден капацитет. Впоследствие Китай продаде партиди от ракетите на Саддам Хюсеин. Първоначално Ирак ги използва в продължителната война със съседен Иран, но въпреки това сериозен брой ракети „Силкуорм“ остана на ракетните площадки с цел на Мосад да се внуши, че някой ден те ще бъдат изстреляни срещу Израел.
Междувременно проектът „Вавилон“ набираше скорост. Беше изпробван нов, по-усъвършенстван прототип оръдие. Противниците на режима на Саддам, вербувани като информатори на Мосад в Ирак, докладваха, че конусовидните върхове на ракетите са били конструирани да носят химическо и биологично оръжие.
Следобед на 20 март 1990 година в кабинета на министър-председателя Ицхак Шамир и Наум Адмон се договориха Джералд Бул да бъде убит.
Два дни след вземането на решението отряд от двама души кидони пристигна в Брюксел. Там ги чакаше катцата, който следеше отблизо действията на Бул.
В шест и четиридесет и пет вечерта на 22 март 1990 година тримата мъже се отправиха с взета под наем кола към жилищната кооперация, където живееше Бул. Всеки кидон носеше пистолет в кобур под якето си.
Двадесет минути по-късно, чул позвъняване, шестдесет и една годишният Бул отвори вратата на луксозния си апартамент. Той беше убит с пет изстрела в главата и врата. Кидоните стреляха със седем и шестдесет и пет милиметрови пистолети поред, като оставиха Бул да лежи мъртъв на прага. По-късно синът на Бул — Майкъл, щеше да свидетелства, че баща му е бил предупреден за подготвеното от Мосад убийство. Той обаче не можа да каже откъде е дошло предупреждението, нито пък защо баща му го бе пренебрегнал.
Веднага щом отрядът кидони се завърна благополучно у дома, Отделът за психологическа война на Мосад започна да захранва медиите с истории, в които недвусмислено се намекваше, че Джералд Бул е умрял, защото е възнамерявал да се откаже от договореността си със Саддам Хюсеин. Пет години по-късно тактиката, използвана за екзекутирането на Бул, учен, когото Израел смяташе за не по-малко опасен терорист от Фати Шкаки, щеше за пореден път да бъде използвана директно от друг министър-председател — Ицхак Рабин.
На 24 октомври 1995 година двама тридесетинагодишни мъже с кодовите имена Гил и Ран напуснаха Тел Авив с отделни полети. Ран отлетя за Атина, а Гил — за Рим. На съответното летище те получиха новите си паспорти, предадени им от местния саяним. Пристигнаха в Малта с полет късно следобед и се регистрираха в хотел „Дипломат“, чиито прозорци гледат към пристанище на Валета.
Същата вечер на Ран бе доставен мотоциклет. На персонала той обясни, че възнамерява да обиколи с него острова.
Никой от хотела не си спомняше двамата млади мъже да са общували по някакъв начин. По-голямата част от времето си те прекараха в стаите си. Когато пиколото отбеляза колко тежък е куфарът на Гил марка „Самсонайт“, той му намигнал и се пошегувал, че е пълен със златни кюлчета.
Същата вечер от един товарен кораб, който бе отпътувал предишния ден от Хайфа за Италия, съобщават по радиовръзката на малтийските пристанищни власти, че е възникнала авария в машинното отделение и докато тя бъде отстранена, корабът ще остане на котва близо до острова. На борда на товарния кораб беше Шабтай Шавит и малък екип специалисти по комуникационна техника от Мосад. Те установиха радиовръзка с Гил, в чийто куфар имаше малка, но мощна радиостанция.
Ключалките на куфара трябваше да бъдат отворени в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да се деактивират детонаторите на двата заряда, вградени в капака. Те бяха конструирани така, че да експлодират в лицето на всеки, който отвори куфара, завъртайки ключалките по посока на часовниковата стрелка. Ромбичната радиоантена от четиристотинметров фиброоптичен кабел, бе плътно завита, за да оформи диск, близо шестнадесет сантиметра в диаметър. Разпределители свързваха диска с четирите симетрични вибраторни антени, запоени във вътрешните ъгли на самсонайта. През нощта Гил получи няколко радиосъобщения от кораба. Фати Шкаки беше пристигнал по-рано същия ден с ферибота Триполи — Ла Валета, придружен от либийска охрана, чиито задължения към него приключваха, щом слезе на брега сам. Преди да напусне кораба, той бе обръснал брадата си. Легитимира се пред малтийските имиграционни власти като Ибрахим Дауиш и им показа либийския си паспорт. След като се регистрира в хотел „Дипломат“, той прекара следващите няколко часа в кафенетата по крайбрежната улица, изпи няколко чаши кафе и се почерпи обилно с арабски сладкиши. Проведе и няколко телефонни разговора.