Уитни моя любов

— Нима само мисълта, че би могла да бъдеш моя жена, е в състояние да те направи толкова нещастна, малка моя?

Неочакваната нежност, която той прояви, я свари неподготвена. Не знаеше какво да отговори. Мислеше си, че изглежда предизвикателна, хладна… но не и нещастна, слаба, безпомощна. От друга страна, не можеше просто да отвърне: „Не, идеята не ме кара да се чувствам нещастна.“

— Искам да излезем навън — каза Клейтън.

Не я помоли, просто го заяви, ядосано си помисли Уитни, докато го следваше.

Тръгнаха към изкуственото езеро в центъра на градината. Клейтън спря под стария дъб в единия край и каза:

— Надявам се, че поне тук ще бъдем сами.

Беше готова да отвърне, че да остане насаме с него е последното нещо, което иска, но замълча. Страхуваше се, че ако заговори, няма да успее да се овладее.

Клейтън свали сакото си и го постла на тревата под дървото.

— Мисля, че ще е по-добре да седнем.

— Аз предпочитам да остана права — хладно отвърна Уитни.

— Седни!

Тя се подчини, но не седна върху сакото му, а направо на тревата, подвила крака под себе си.

— Знаеш ли, че си права — сухо отбеляза Клейтън. — По-добре да изцапаш тази дрипа, отколкото едно от любимите ми сака.

Той взе сакото и го метна на раменете й, после приседна до нея.

— Не ми е студено — заяви Уитни.

— Отлично. В такъв случай можем да те отървем и от това ужасно боне на главата ти. — Клейтън свали бонето и тя почувства как страните й пламват от гняв.

— Ти си груб, непоносим… — започна, но спря и здраво стисна устни, забелязвайки присмехулните искрици в погледа му.

— Продължавай — подкани я херцогът. — Доколкото си спомням, спря на „непоносим“.

Идеше й да го удари през устата, за да изтрие самодоволната му усмивка.

— Иска ми се да можех да намеря най-точните думи, с които да изразя колко са силни презрението и омразата, които изпитвам към теб.

— Сигурен съм, че ще продължиш с опитите, докато най-накрая успееш — отбеляза той.

— Знаеш ли, че те намразих още в първия миг, когато те срещнах на бала с маски? Държа да ти кажа, че това чувство нарастваше при всяка следваща среща.

Клейтън замълча, после замислено рече:

— Много ми е неприятно да чуя това, защото аз от своя страна те смятам за най-красивото и привлекателно същество, което Бог някога е създавал.

Нежността в гласа му така я озадачи, че тя се взря внимателно в лицето му.

— Когато те вземах в прегръдките си — продължи Клейтън, — ти не показваше омразата, която твърдиш, че изпитваш към мен. Всъщност на мен ми се струваше, че близостта ни ти харесва.

— Никога не съм търсела твоето внимание! Всъщност винаги съм намирала ласките ти за… притеснителни.

— Онези моменти притесняваха и мен, малка моя — призна неочаквано той и погали страната й.

— Но въпреки това продължи да настояваш, макар че аз възразявах! Дори и сега, в този момент само дебнеш за поредната възможност да се нахвърлиш върху мен!