Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Графинята се усмихна и показа на мъжа си някакъв плик с калиграфски надпис.
— Виж, Рене! Гвардеец Келсо ми го даде на влизане. От графиня Воргарин е.
— На мен ми прилича на покана — с огромно задоволство отсъди Мартя. — Виждаш ли, положението не е толкова лошо, колкото си мислеше.
— Отвори го — подкани я Оливия.
Татя го направи. Погледът й пробяга по изписаните на ръка редове и лицето й помръкна.
— О! — възкликна тя и смачка листа.
— Какво пише? — разтревожено попита Оливия.
Мартя грабна листа и го прочете. После викна:
— Гъската му с гъска! Това е антипокана! За кръщенето на дъщеря й. „…боя се, че бихте се чувствали неудобно“, дрън-дрън! Страхливка. Гъска!
Графиня Татя замига бързо-бързо.
— Няма нищо — рече тя пресекнато. — И без това не смятах да ходя.
— Но нали каза, че ще си облечеш… — започна Рене и затвори рязко уста. Едно мускулче заигра по бузата му.
— Всичките тези жени — и майките им, — които не успяха да уловят Рене в мрежите си преди да се ожените, сега се държат като… като… — Мартя се обърна към Майлс и довърши ядно: — Като гъски!
— Така само обиждаш гъските — каза Оливия. — Те не са толкова гадни.
Рене погледна Майлс, после каза със съвършено лишен от емоции тон:
— Нямаше как да не забележа, че още не сме получили покана за сватбата на Грегор и доктор Тоскана.
Майлс вдигна ръка в успокоителен жест.
— Тукашните покани още не са разпратени. Знам го от първа ръка. — Моментът едва ли беше подходящ да спомене за кратката политическа дискусия по въпроса, на която беше присъствал в Императорския дворец. Още повече че не беше взето окончателно решеше.
Обхвана с поглед живата картина пред себе си — Мартя беснееше, Оливия изглеждаше поразена, графинята беше като попарена, а Рене седеше като истукан, с почервеняло лице. И го споходи вдъхновение. „Деветдесет и шест стола.“
— Организирам малка вечеря вдругиден. В чест на Карийн Куделка и брат ми Марк, които наскоро се върнаха от колонията Бета. Оливия ще е там, както и цялото семейство Куделка, също лейди Алис Ворпатрил и Саймън Илян, братовчед ми Иван и още няколко скъпи на сърцето ми приятели. За мен ще е чест, ако и вие двамата се присъедините към компанията.
Рене успя някак да се усмихне на тази очевидна благотворителност от страна на Майлс.
— Благодаря ти. Но не мисля, че…
— О, Татя, точно така, непременно трябва да дойдете — прекъсна го Оливия и стисна настойчиво приятелката си за лакътя. — Майлс най-после ще ни запознае с любимата си. Досега само Карийн я е виждала. Направо умираме от любопитство.
Веждите на Рене подскочиха.
— Ти ли, Майлс? Мислех те за също толкова заклет ерген като братовчед ти Иван. Женен за кариерата си.
Майлс изгледа страховито Оливия и трепна при последните думи на Рене.
— С кариерата си се разведох по здравословни причини. Оливия, ти защо реши, че мадам Ворсоасон… тя е моят парков дизайнер, Рене, освен това е племенница на лорд ревизор Вортис, запознахме се на Комар, овдовя съвсем наскоро и определено не е… не е готова да бъде нечия любима. Лорд ревизор Вортис и професорката също ще бъдат там, един вид семейно тържество, ако ме разбираш, нищо, което да я злепостави.
— Кого? — попита Мартя.
— Екатерин — изплъзна се от устата на Майлс. Всичките четири прекрасни срички.
Мартя му се ухили без грам разкаяние. Рене и съпругата му се спогледаха — трапчинката на Татя се показа, а Рене сви замислено устни.
— Карийн каза, че лорд Марк й казал, че ти си му казал — невинно рече Оливия. — Кой тогава е излъгал?
— Никой, по дяволите, но… но… — Той преглътна и се приготви да повтори упражнението за пореден път. — Мадам Ворсоасон е… е… — Защо му ставаше все по-трудно да го обяснява, вместо да е по-лесно? — Тя е в официален траур заради покойния си съпруг. Имам твърдото намерение да й се обясня, когато дойде подходящият момент. Понастоящем моментът не е такъв. Така че се налага да изчакам. — Стисна зъби до болка. Сега Рене беше опрял брадичка на ръката си с пръст на устните, а в очите му се четеше оживление. — А мразя да чакам! — избухна той.
— Разбирам — каза Рене.
— И тя ли е влюбена във вас? — попита Татя и хвърли скришен, топъл поглед на съпруга си.