Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— А по-късно се водило и онова изключително странно дело за женитбата й.
— О, да, чел съм за това. Но по онова време е имало гражданска война, което е премахнало бариерите по пътя й. Нищо не помага толкова, колкото да си на страната на печелещите батальони. В случая обаче дамата не разполага с гражданска война, освен каквото има там между нея и Ришар, а не съм чувал за кръвна вражда между двамата. Чудя се… — ако си прав — дали ще прибегне до утробен репликатор за целта, или ще предпочете да й имплантират ембриона за телесно раждане?
— Телесното раждане твърде много намирисва на кръвосмешение — каза Рене отвратено. — Ворутиър определено са странен род, като си помислиш. Надявам се да предпочете репликатора.
— Хм, да, но самата тя няма деца. На колко е — на четирийсет или там някъде… освен това, ако клонингът расте в собственото й тяло, поне ще може да му осигури възможно най-добрата защита. Така ще е много по-трудно да й го отнемат или да твърдят, че някой друг трябва да му стане настойник. Ришар например. Виж, това би било интересно развитие на нещата.
— Ако Ришар му е настойник, колко дълго според теб ще живее детето?
— Няма да доживее пълнолетие, подозирам. — Майлс се намръщи при мисълта за такъв сценарий. — Не че смъртта му няма да е безукорно организирана.
— Е, скоро ще разберем какво е намислила лейди Дона — каза Рене. — В противен случай ще загуби делото поради неявяване. Трите месеца, в които трябва да приведе доказателство в полза на тезата си, почти изтекоха. Доста щедра отсрочка на пръв поглед, но в старите времена всекиму се е полагало достатъчно време, за да отиде и да се върне. На конски гръб, предполагам.
— Да, не е добре за един окръг да остава за толкова дълго време без законен владетел. В края на краищата, нали не искаме селяните да осъзнаят, че могат да се оправят добре и без нас.
Веждите на Рене помръднаха в знак, че е разбрал шегата му.
— Бетанската ти кръв си личи, Майлс.
— Не, само бетанското ми възпитание.
— Биологията не определя съдбата, така ли?
— Вече не.
Леката музика на женски гласове долетя до гостната откъм централното стълбище. Нечий дълбок алт, който се стори познат на Майлс, избъбри нещо и предизвика сребрист поток от женски смях.
Рене се обърна към вратата и се усмихна.
— Върнаха се. И тя се смее. От седмици не съм чувал Татя да се смее. Бог да поживи Мартя!
Значи гласът беше на Мартя Куделка? Топуркането на изненадващ брой женски крачета разтресе стълбището и три жени нахлуха в стаята, под одобрителния поглед на Майлс. „Да.“ Двете руси сестри Куделка, Мартя и Оливия, бяха идеален фон за тъмнокосата хубост на по-дребната трета жена. Младата графиня Татя Ворбретен имаше лъчезарни, широко разположени кафяви очи на сърцевидно личице с брадичка като на лисичка. И с трапчинки. Цялата тази радваща окото композиция вървеше с рамка от черни къдрици, които в момента подскачаха, също като собственичката си.
— Ура, Рене! — викна Мартя. — Вече не седиш сам в тъмното. Здрасти, Майлс! Да не би най-после да си дошъл да поразсееш Рене? Браво на теб!
— Повече или по-малко — каза Майлс. — Не знаех, че се познавате толкова добре.
Мартя тръсна глава.
— Оливия и Татя са съученички. Аз просто наминах да ги пораздвижа малко. Можеш ли да повярваш, че в прекрасна утрин като тази те искаха да си стоят вкъщи?
Оливия се усмихна срамежливо и двете с графиня Татя пристъпиха несъзнателно една към друга, сякаш да почерпят кураж от численото си превъзходство. А, да. Татя Воркерес още не беше графиня, когато двете учеха в частното училище, макар вече със сигурност да беше красавица, както и наследница.
— Къде бяхте? — попита Рене, като не преставаше да се усмихва на съпругата си.
— Пазарувахме в Кервансарай. Пихме чай и хапнахме пасти в едно кафене на Големия площад, хванахме и смяната на караула пред Министерството. — Графинята се обърна към Майлс. — Братовчед ми Станис е диригент на духовия оркестър към Градската гвардия. Махнахме му, но той не можа да ни отговори, разбира се. Беше на служба.
— Искаше ми се да беше дошъл с нас — каза Оливия на Рене, — но сега се радвам, че си остана вкъщи. Иначе щеше да изпуснеш Майлс.
— Няма нищо, дами — решително заяви Мартя. — За компенсация гласувам Рене да ни заведе всичките в концертната зала утре вечер. Случайно знам откъде можем да намерим четири билета.
Предложението беше подкрепено и прието с пълно единодушие, без да бъде съгласувано с графа, но пък Майлс и не смяташе, че Рене би се възпротивил особено на предложението да придружи три красиви дами, за да се насладят на музика, която самият той обожаваше. И наистина, след един донякъде глуповат поглед към Майлс, той се остави да го убедят. Майлс се зачуди как ли Мартя се е добрала до билетите, които обикновено се разпродаваха година и дори две предварително. Да не би да се възползваше от връзките на сестра си Делия в ИмпСи? Цялата тази работа намирисваше на отбора Куделка в действие.