Цивилна кампания

— Твърди, че имал Стратегия — с главно „с“.

— Както винаги…

Марк безпомощно вдигна рамене.

— Да ти кажа истината, самият аз почти не я познавам. Ти си работил с нея напоследък — какво мислиш?

Ципис замислено поклати глава.

— Схваща бързо и е честна до издребняване.

Това не звучеше като особено голяма похвала, освен ако човек не знаеше, че това са двете качества, заемащи първите места в списъка с добродетели на Ципис.

— И е доста симпатична, на живо — добави той след кратко замисляне. — И не е… чак толкова по-висока, колкото очаквах.

Марк се ухили.

— Мисля, че може да се справи с изискванията към една бъдеща графиня.

— Майлс също смята така — отбеляза Марк. — А казват, че подборът на екипаж бил един от най-изявените му военни таланти. — А колкото по-добре опознаваше Ципис, толкова по-склонен беше да мисли, че въпросния талант Майлс най-вероятно е наследил от своя… от техния… баща.

— Вече му е време, това поне е сигурно — въздъхна Ципис. — Добре би било граф Арал да се сдобие с внучета, докато е все още жив, за да им се порадва.

„Последното към мен ли беше адресирано?“

— Ще държиш под око развитието на нещата, нали? — добави Ципис.

— Не знам какво смяташ, че бих могъл да направя. Не е като да мога да я накарам да се влюби в него. Ако имах такава власт над жените, сам щях да се възползвам от нея.

Ципис се усмихна тайнствено и за миг погледна към мястото, на което беше седяла Карийн.

— Останах с впечатлението, че подобна власт не ти липсва.

Марк се размърда. През последната седмица новопридобитата му бетанска рационалност губеше почва по отношение на Карийн и подличностите му ставаха неспокойни с нарастването на вътрешното му напрежение. Но Ципис му беше финансов съветник, а не психотерапевт. Нито дори — това беше Бараяр, в края на краищата — негов Баба.

— Забелязал ли си въобще някакъв знак, че мадам Ворсоасон споделя чувствата на брат ти? — продължи с доста нажален тон Ципис.

— Не — призна Марк. — Но пък тя е много сдържана. — И беше ли това знак за безчувственост, или просто самообладание, хипертрофирало до стряскащи размери? Кой би могъл да каже, без преди това да й е влязъл под кожата? — Чакай, сетих се! Ще го възложа на Карийн. Жените си споделят такива неща. Точно затова толкова често се измъкват заедно до дамската тоалетна — за по една бърза дисекция на кавалерите си. Или поне Карийн ми каза така веднъж, когато се оплаках, че ме е зарязала сам на масата…

— Определено ми допада чувството за хумор на това момиче. Винаги съм харесвал момичетата на комодор Куделка. — За миг очите му станаха непроницаеми. — Надявам се, че ще се отнасяш добре с нея, нали?

„Босилекова тревога, босилекова тревога!“

— О, да! — пламенно го увери Марк.

А, ако трябваше да бъде по-точен, Сръдльо направо умираше да се отнесе добре с нея по всички правила на усвоеното бетанско изкуство, само дето тя не му даваше. Лакомник, на когото му беше станало хоби да я храни с кулинарни вкусотии, беше доволен от днешния ден. Убиец дебнеше в сенките, готов да види сметката на всеки враг, когото тя решеше да назове, само дето Карийн нямаше врагове, а само приятели. Дори и Ревльо беше необичайно спокоен през последната седмица, понеже неприятностите на другите бяха манна небесна за него. По този въпрос Черната банда гласуваше единодушно.