Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
— О, велики сине Зевсов, освободи ме! Ти виждаш мъките ми! Единствен ти си в състояние да ме избавиш от тях!
Херакъл подал ръка на Тезей и го освободил. Ала когато поискал да освободи и Пейритой, земята потреперила и Херакъл разбрал, че боговете не желаят той да бъде освободен. Херакъл се подчинил на волята на боговете и отминал по-нататък в мрака на вечната нощ. Той бил въведен в подземното царство от пратеника на боговете Хермес, водача на душите на умрелите, а спътничка на великия герой била самата Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. Когато Херакъл влязъл в Хадесовото царство, сенките на умрелите в ужас се разлетели на всички страни. Само сянката на героя Мелеагър не избягала, като видяла Херакъл. Тя се обърнала към великия Зевсов син с молба:
— О, велики Херакле, в името на нашето приятелство те моля за едно: смили се над осиротялата моя сестра, прекрасната Деянира! След моята смърт тя остана беззащитна! Вземи я за жена, велики герою! Бъди й закрилник!
Херакъл обещал да изпълни молбата на приятеля си и отминал по-нататък подир Хермес. Срещу Херакъл се надигнала сянката на ужасната горгона Медуза, тя страшно протегнала медните си ръце и размахала златни криле, на главата й замърдали змии. Безстрашният герой хванал меча си, но Хермес го възпрял с думите:
— Остави меча, Херакле! Та това е само безплътна сянка. Тя не те застрашава с гибел!
Много ужаси видял по пътя си Херакъл; накрая той се изправил пред трона на Хадес. С възхищение владетелят на царството на умрелите и жена му Персефона наблюдавали великия син на гръмовержеца Зевс, който без страх слязъл в царството на мрака и на скърбите. Величествен, спокоен стоял той пред трона на Хадес, подпирайки се на грамадния си боздуган, в лъвска кожа, наметната на плещите, и с лък през рамо. Хадес благосклонно приветствувал сина на великия си брат Зевс и попитал какво го е накарало да напусне светлината на слънцето и да слезе в царството на мрака. Като се поклонил пред Хадес, Херакъл отговорил:
— О, властителю на душите на умрелите, велики Хадесе, не ми се сърди за молбата, ти, всесилни! Нали знаеш, че не по своя воля съм дошъл в твоето царство и не по своя воля се обръщам с молба към тебе. Позволи ми, владетелю Хадесе, да отведа в Микена твоето триглаво куче Цербер. Евристей, на когото служа по повелята на светлите богове олимпийци, ми заповяда да направя това.
Хадес отговорил на героя:
— Аз ще изпълня, сине Зевсов, твоята молба, но ще трябва без оръжие да укротиш Цербер. Ако го укротиш, позволявам ти да го отведеш при Евристей.
Дълго търсил Херакъл Цербер из подземното царство. Най-сетне го намерил при бреговете на Ахерон. Херакъл обхванал с ръцете си, яки като стомана, врата на Цербер. Страшно завило Хадесовото куче: воят му изпълнил цялото подземно царство. Цербер правел усилия да се изтръгне от мощните ръце на Херакъл, но те само още по-здраво се впивали във врата му. Цербер увил опашката си около краката на героя, драконовата глава впила зъбите си в тялото му, но всичко било напразно. Мощният Херакъл все по-силно и по-силно стискал врата му. Най-после полуудушеното куче на Хадес паднало в краката на героя. Херакъл го укротил и го повел от царството на мрака за Микена. Цербер се изплашил от дневната светлина; цял го избила студена пот; отровна пяна капела от трите му големи уста по земята; навсякъде, където паднела макар и една капчица пяна, пониквали отровни треви.
Херакъл довел Цербер до стените на Микена. Страхливият Евристей изпаднал в ужас дори само като зърнал страшното куче. Едва ли не на колене той молил Херакъл да отведе Цербер обратно в царството на Хадес. Херакъл изпълнил молбата му и върнал на Хадес страшния му пазач Цербер.
Златните ябълки на Хесперидите (дванадесети подвиг). Най-трудният подвиг на Херакъл, докато служел при Евристей, бил последният му, дванадесетият подвиг. Херакъл трябвало да отиде при великия титан Атлас, който държи на плещите се небесния свод, и да донесе от неговите овощни градини, надзиравани от Атласовите дъщери, Хесперидите, трите златни ябълки. Тези ябълки растели на златното дърво, което богинята на земята Гея изкарала от недрата си като подарък на великата Хера в деня на сватбата й със Зевс. За да извърши този подвиг, Херакъл трябвало преди всичко да научи пътя към градините на Хесперидите, пазени от дракон, който никога не заспивал.