Принцът плейбой
- Автор: Робертс Нора
- Серия: cordina’s royal family #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът плейбой». Краткое содержание книги:
Откак се помни, за Хана дългът е бил над всичко. В нейния живот няма място за принцове, нито истински, нито измислени. Но когато среща Бенет, всичко се променя…
— Защо да е на седмото небе?
— Отне му шест месеца и много нерви да получи разрешение да открие детски отдел в музея. Онази вечер най-накрая успя да го прокара през Управителния съвет, и то след много работа и приказки. Не ти ли е споменавал?
— Не — отвърна Хана бавно. — Не, не е споменавал.
— Това от две години е любимият му проект. Отне му няколко месеца да намери подходящия архитект, който да може да съчетае практичността със същността на това, което Бенет искаше да се направи. После, понеже Съветът не отстъпваше и на сантиметър, той сам плати да се разработят плановете. Чудесни са. — Ив се върна в стаята с една дълга кутия. — Някой път трябва да го помолиш да ти ги покаже. Искаше простор, много прозорци, за да не се чувстват децата затворени. Съветът мърмореше и ръмжеше, когато Бенет говореше за скулптури, които децата могат да пипат, и илюстрации към приказки вместо Рубенс, Реноар и Роден зад стъкло.
— Не знаех, че е толкова… Отдаден на това.
— Всичко, което прави Бенет, го прави с пълна отдаденост. Идеята му бе да запознае децата с изкуството по начин, който могат да разберат и да им бъде приятно. Ще има и един отдел за рисунки и макети, които самите деца ще правят. — Ив остави кутията на леглото и се усмихна. — Изненадана съм, че не ти е казвал за това. Обикновено на никой не му се разминава. Отне му две години планиране и шест месеца борба, за да подкара този проект.
— Звучи прекрасно. — Хана усети как сърцето й се изпълва с още повече любов. — Човек често си представя, че той се интересува само от конете и от следващия бал.
— Този образ му харесва, ала Бенет не е само това. Мислех, че вие двамата доста сте се сближили.
— Бенет е много мил.
— Хана, не ме разочаровай. — Ив бе малко уморена и приседна на ръба на леглото. — Той те проследява с поглед, когато излизаш от стаята, и те чака да се върнеш.
— Така ли прави?
— Да — засмя се Ив. — Така прави. При всичките тревоги и напрежението от последните седмици, поне имах удоволствието да видя Бенет влюбен. Не ти е безразличен, нали?
— Да. — Всичко бе почти свършило. Някои лъжи вече не бяха необходими. — Никога не съм срещала друг като него.
— Няма друг като него.
— Ив, не искам да мислиш, да се надяваш на нещо, което няма да стане.
— Имам правото да си мисля и да се надявам на каквото си поискам. — Тя сложи ръка върху кутията до себе си и потупа по капака. — Но сега си отвори подаръка.
— Това кралска заповед ли е, или молба?
— Което ще те накара да я отвориш. Моля ти се, умирам да видя дали ще ти хареса.
— Е, против принципите ми е да отварям подарък преди Коледа, но… — Хана се предаде и вдигна капака. Разтвори пластовете хартия и зяпна.
Светеше като скъпоценен камък и грееше като огън. Роклята бе с наситения пищен цвят на изумруда, с хиляди миниатюрни мъниста, които улавяха следобедната светлина.
— Извади я — настоя Ив, не й стигна търпението да дочака Хана и сама я извади.
Коприната се разлюля, прошепна и бавно се успокои. Роклята бе права, с мъниста по врата. Раменете и гърбът оставаха голи, после платът падаше на гънки по дългата линия до пода. Бе рокля, създадена да блести под свещници и да блещука под лунна светлина.
— Кажи ми, че я харесваш. Цял месец побърквам шивачката.
— Прекрасна е. — Хана предпазливо протегна ръка. Роклята потръпна като жива от лекото докосване. — Ив, това е най-красивото нещо, което някога съм виждала. Не знам какво да кажа.
— Кажи, че ще я носиш на Коледния бал. — Доволна от себе си, Ив обърна Хана към огледалото и вдигна роклята пред нея. — Виж колко ти отива на очите. Знаех си! — Със смях пъхна роклята в ръцете й, за да може да отстъпи и да я огледа по-добре. — Да, бях сигурна. С тази твоя кожа… О, да! Бенет само ще те погледне, и ще запелтечи като глупак. Търпение нямам да го видя.
— Не мисля, че би трябвало да…
— Разбира се, че би трябвало и ще го направиш, защото няма да приема да ми откажеш. — Пристъпи напред, присви очи и разпусна косата й. — Моята фризьорка също ще ти промени физиономията.
— Това звучи малко заплашително. — Колкото и да й се искаше, не можеше да си го позволи. Скромната и благопристойна лейди Хана Ротчайлд не би посмяла да облече такава рокля. — Ив, прекрасна е, ти си прекрасна, ала не мисля, че аз съм създадена за такава рокля.