Принцът плейбой
- Автор: Робертс Нора
- Серия: cordina’s royal family #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Курчатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът плейбой». Краткое содержание книги:
Откак се помни, за Хана дългът е бил над всичко. В нейния живот няма място за принцове, нито истински, нито измислени. Но когато среща Бенет, всичко се променя…
Бенет изобщо го нямаше. След късната среща на Управителния съвет на музея трябваше да отиде направо на вечеря на Клуба по конен спорт. Хана се опитваше да не забравя, че с Клод има още двама телохранители, които цяла вечер ще дразнят и пазят Бенет.
Когато французойката отново изсъска нещо в ухото й, Хана успя да помисли само какъв късмет имаше Бенет.
От другата страна на масата Ив пиеше газирана вода и слушаше с привиден интерес историите, които германецът разказваше за своя бизнес. Само когато се обърна да си вземе лъжичката за десерта, очите й срещнаха погледа на Хана достатъчно за дълго, за да се види смехът в тях. Докато отговаряше тихо и любезно на някакъв въпрос, тя бързо завъртя очи с жест, който казваше всичко. После отново се усмихваше на германеца и го караше да се чувства очарователен.
Хана трябваше да вдигне чаша, за да прикрие усмивката си. Кралските особи, в края на краищата, бяха също хора. Не същите, не обикновени, ала хора. Детето, което Ив носеше, можеше един ден да управлява страната, но то също щеше да се смее и да плаче, да чувства и да мечтае.
Тя самата обичаше принц. Хана взе лъжичката и започна да рови в елегантната фантазия от шоколад и сметана. Бе дала сърцето си на мъж, който бе вторият наследник на един от малкото останали тронове в Европа. След няколко дни бе много вероятно да даде и живота си за него.
Това бе истината, мислеше тя, докато жената до нея продължаваше да бърбори. Може да бе започнало като дълг, към страната й и към организацията, която бе избрала, но накрая всичко, което нравеше, бе а Бенет.
Никога нямаше да може да му го каже, както не можеше да го каже днес следобед на баща му. Ако признаеше пред някой висшестоящ какво чувства, най-вероятно щяха да я изхвърлят, въпреки всичките планове, въпреки всичкото време, което щеше да се изгуби.
Затова нямаше да казва нищо, само щеше да чувства. А като чувстваше това, което чувстваше, щеше да се погрижи с Дебок да бъде свършено, стига да доживееше… И тогава, призна си Хана, щеше да се наложи да избира между капитанската си длъжност и уволнението. Вече и дума нямаше да може да става за оперативна работа. Не вярваше, че някога ще успее отново да приеме позата на смирената непретенциозна лейди Хана. Не и след като обичаше и бе обичана от принц.
Стана почти полунощ, преди да може любезно да се извини и да си тръгне. Хана се колебаеше между една гореща вана и бърза забрава в леглото. Ив настояваше следващия ден да се върнат в Центъра, така че тя нямаше друг избор, освен да отиде с нея. Дали съобщението щеше да дойде следващия ден, или Дебок щеше да я кара да чака до последния момент?
Бе стигнала до средата на стаята, когато усети предупредителните сигнали да пулсират в основата на врата й. В стаята нямаше никой. Един бърз поглед наоколо й показа, че нищо не бе пипнато. И все пак…
Хана предпазливо направи крачка назад и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Извади пистолета си. Приглушената светлина бе откъм гърба й. Тя бавно тръгна към съседната стая. Вратата бе леко отворена, ала може би някоя от камериерките я бе оставила така. Безшумно прекоси килима. С една ръка натисна вратата, така че тя се отвори бавно и без звук.
Нямаше нищо — нищо, освен подреденият хол, който ухаеше на свежите гардении във вазата.
Значи е била камериерката, помисли Хана и постепенно се успокои. Някоя от тях бе оставила свежи цветя във вазата в хола и…
В този момент чу звук, шумолене на плат в плат, и отново замръзна. Стиснала пистолета здраво в ръката си, се плъзна покрай стената и влезе в стаята.
Малкото канапе бе обърнато с гръб към вратата, така че не го видя, преди да влезе в стаята. Бенет бе проснат на него, с развързана и увиснала вратовръзка, събути обувки и лице, заровено в синята кадифена възглавница.
Тя изруга тихо и свали пистолета си. Той изглеждаше изтощен и съвсем у дома си, помисли Хана и вдигна вежди. Първият й порив бе да наметне върху него едно одеяло, но у нея все още имаше достатъчно от благоприличната лейди Хана, за да съобрази, че Бенет Кордински не можеше да бъде намерен задрямал в нейния хол. Наведе се над него и се сети, че още държи пистолета.
Почти любопитно го обърна в ръката си. Приличаше на играчка, ала тя вече бе доказала, че бе смъртоносен. Част от работата й, помисли Хана. Част от живота й. И все пак знаеше, че тази част Бенет не би приел. Върна се в спалнята си да го прибере. Трябваше да го събуди и да го отпрати да си върви по пътя, но нямаше нужда да държи под ръка физически спомен за техните различия.