Табу
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Табу». Краткое содержание книги:
— Кога трябва да ви отговоря? — Гласът й бе по-силен отколкото очакваше, особено като се има предвид как целият й живот рухваше.
— До две седмици, ако е възможно.
Тонът на Талейран бе спокоен, сякаш обсъждаха някаква незначителна клюка.
— А войната в Швейцария?
— Макдоналд или Бернадот могат да заместят Дюра.
— И да извоюват победа?
Този мъж не си ли даваше сметка колко е критичен балансът на силите там?
— Е, ще отложим… събитията, докато Австрия бъде смазана. Предполагам, вие и докторът сте по-добре запознати със състоянието на нещата в Швейцария отколкото аз.
— Да се размаже Австрия не е като военно учение в хубав летен ден. На този въпрос не бива да се гледа леко.
— Нямах намерение да го омаловажавам, графиньо. Ние, които се занимаваме с политика, понякога пренебрегваме исканията на генералите си.
— Австрийската армия е далеч по-многобройна от френската.
— Но пък нашите войници са по-добри!
— А ако аз се завърна в Русия, но генералът все пак реши да се разведе. Тогава какво?
— Мога да говоря единствено от позицията на наблюдател и не бих искал да се усъмня в отношението на генерала към вас, но в миналото той е демонстрирал — как да го кажа — отчайващо непостоянство при своите връзки.
— Разбирам. Вие гледате на това като на една от мимолетните му връзки.
— За съжаление, мадам, досега той не е проявявал добродетелта вярност.
Бебето избра именно този миг, за да ритне за първи път, и Тео ахна от смайване. Дали не бе някаква поличба? В главата й беше пълен хаос. Изпитваше и тъга, и радост едновременно.
— Боли ли ви нещо, мадам? — попита Талейран загрижено и се наведе напред.
— Не — бързо отвърна тя и усети ново ритване на бебето. — Хер Минген, би ли извикал Тамир?
— Как да те оставя сама, графиньо? — тревожно попита той, усетил учестеното й дишане.
— Добре съм. А и гражданина Талейран изложи позицията си съвършено ясно. — Усетила странна енергия от детето си, тя добави: — Бъдете спокоен. Ще обмисля предложението ви.
— Нацията ще ви бъде благодарна, графиньо. И приемете още веднъж извинения заради племенницата ми. Дълбоко съжалявам, че бяхте изложена на нейното нецивилизовано поведение.
— Аз също съжалявам — промълви Тео.
Не можеше да проумее, как е могъл Андре да се ожени за Клодин. Няма начин тя да го е направила щастлив.
Минген стоеше неподвижно, усетил, че разговорът е към своя край. Талейран, доволен от постигнатото, се накани да си върви. Изправи се, поклони се и с цялото очарование на благородническото си потекло се сбогува.
— Ако ми известите решението си по някакъв начин, графиньо, ще съм ви дълбоко признателен.
— Обещавам само да обмисля казаното от вас.
— Благодаря — промълви Талейран, отново се поклони и излезе от стаята.
Минген отиде веднага да доведе Тамир, а бебето като че ли си даде сметка, че има публика и се впусна в бясно ритане. Тео държеше ръце на корема си и изпитваше странно удовлетворение. Независимо от политическите машинации, от непоносимата съпруга на Дюра и разкъсващото сърцето й решение, което й предстоеше да вземе, тя щеше да роди детето на Андре.
— Много добре рита — обяви Тамир, нежно опипвайки корема. — Само момче рита така, нали, хер Минген?
— Не бих рискувал да гадая — дипломатично отвърна той.
— Не ме интересува дали е момче, или момиче — увери ги щастливо Тео. — Изпитвам такова удоволствие. Имам чувството, че съм свързана с Вселената. И докато съм в подобно приповдигнато настроение, Антон, кажи ми на кое в думите на Талейран да вярвам.
— Позволи ми да се свържа с някои от моите хора, за да разбера какво става. Но трябва да ти напомня, че кроежите и конспирациите нямат край.
— Първо Барас, а сега и Талейран. Явно са притеснени от нещо. И ако възможността Андре да стане член на Директората е реална, никога не бих му попречила.
Натискът в политическите среди вече се усещаше, вероятно превратът е съвсем назрял, помисли си Минген.
— Ще отида до града тази вечер и ще разузная какво се носи във въздуха. Кафенетата се източник на безценна информация.
— Талейран е подал оставка като външен министър. Дали така се съюзява с новия режим? Мислиш ли, че вече са се свързали с Андре?
Това бе най-неотложният въпрос, призна си наум Минген. А може би оглеждат и други генерали? Ще приеме ли Дюра, ако му се предложи участие в Директората — това също бе важен момент.
— Ще видя какво мога да разуча тази вечер. — Беше леко притеснен за безопасността на Тео, след като дори конспираторите се страхуваха от нейното присъствие.