Табу
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Табу». Краткое содержание книги:
Усмивката й бе пълна със злорадство.
— Само че тогава Дюра ще ни убие.
— Направи така, че да изчезне — предложи безцеремонно Клодин. — Всеки може да я отвлече.
— Носят се слухове, че вече е била отвличана. Дюра зарязал армията си и тръгнал да я търси. Не бих искал да е по следите ми.
— Андре може да загине в битка…
— Искрено се надявам това да не стане, глупаче! Той ни е нужен, за да държи армията под контрол. — Талейран въздъхна и протегна ръце. — Ела тук, сладкото ми бонбонче, и ме чукай. Винаги мисля по-ясно след оргазъм.
От разговора с Барас същата вечер Талейран се осведоми за намеренията на любовницата на Дюра не само да живее в уединение, но и да не приема посетители. Затова когато той и Клодин се отправиха за светското си посещение на следното утро, антуражът им включваше шестима ездачи и трима здравеняци, достатъчни, за да им гарантират достъп до салона на графинята.
— Какво дълго и отегчително пътуване — оплакваше се Клодин още преди да са напуснали очертанията на Париж. — Никога не ми е било ясно какво намира Андре в това диво място. Там не е възможно да получиш нито лед, нито прилично кафе и определено няма жива душа, с която да си поговориш.
— Вероятно е общувал с природата като нашия луд Русо.
— Бог знае! — Гримасата наруши порцелановата й хубост. — Кракът ми не е стъпвал там.
— Може да го е използвал за своите увлечения, мила моя.
Тя го погледна презрително.
— Една жена никога не интересува Андре достатъчно дълго, че да я води в провинциалната си къща. Ходи ли на риба?
— От време на време Мантон му изпраща въдици.
— Тогава вероятно прекарва времето си в безвредни занимания.
— У теб още дреме църковното възпитание, чичо. Колко нравоучително звучиш. Защо да ме интересува как той си прекарва времето?
— Не се налага, разбира се — провлачи Талейран, — освен ако не реши да прекара известно време в съда, където да те елиминира от живота си.
— Това би било единственото изключение — съгласи се меко тя. — Трябва да направим всичко възможно безсрамницата да си замине.
— Дори да я няма, Андре може да не се откаже от намеренията си за развод.
— Разбира се, че ще се откаже. За какво му е развод, ако не заради нея?
— На женската си интуиция ли се позоваваш? Наричай го както щеш, но е така, Шарл. Ще я заплашиш ли?
— Бих предпочел да спазим известно приличие, Клодин. Така че те предупреждавам — днес следобед няма да проявяваш сприхавия си нрав.
— Да, да… Не ми дръж такъв тон!
— Не се цупи, мила. Прекалено си стара за такива детинщини.
— Не колкото мадам Гранд.
Талейран се усмихна, но бе прекалено опитен, за да допусне да го въвлекат в такъв спор.
— Нещо май не сме в особено слънчево настроение днес, а, мила? Остави скъпият ти чичо да се погрижи за тази неприятна ситуация. А щом отново вкараме Дюра в правия път, настроението и на двама ни ще се подобри. — Намеренията на Дюра за развод тревожеха Барас не по-малко от Талейран. Плановете им не допускаха внезапни промени. А Дюра имаше основна роля в тях. — Защо не опитаме да разберем какво би искала графиня Корсакова в замяна на това да напусне Париж и да се върне в далечната си родина?
Минген се опита да ги отпрати с обяснението, че графинята спи, но Талейран настоя:
— Няма да й отнемем повече от няколко минути. Бъдещето на страната ни зависи от това.
Този човек е решил да влезе дори със сила, даде си сметка Минген, а в къщата имаха само няколко възрастни прислужника. Дюра не бе предвидил колко силен интерес щеше да предизвика любовницата му.
— Ще опитам да събудя графинята.
— Ще сме ви много благодарни за усилието — отвърна Талейран вежливо.
След малко Минген се появи и съобщи, че Тео ще слезе. Те вече се бяха настанили в салона.
— Не мога да стоя прав заради болния си крак — обясни Талейран непринудено отпуснат във фотьойла. — Надявам се, не възразявате.
Преди да слезе отново долу, Минген взе малкия пистолет — оръжието му създаваше известно чувство за сигурност.
— Графинята ще се яви всеки момент — обяви той, като се направи, че не забелязва лицемерието в тона на посетителя.
— Донесете ни кафе — нареди Клодин и се настани на стола като същинска русокоса Клеопатра. — С лед, ако е възможно!
— Само графинята дава разпореждания на прислугата — отвърна спокойно Минген.
— А вие кой сте?
— Лекарят на графинята.
— Тя болна ли е?
— Не — отвърна застаналата на прага Тео. — В отлично здраве съм. — И минавайки покрай Минген, добави: — Разбрах, че това посещение има нещо общо с бъдещето на Франция. Не мога да си представя каква роля имам аз.