Табу

Паша знаеше, че не е съвсем така. Познаваше Филип Лангелиер. Играеха хазарт в едни и същи клубове и се засичаха от време на време в заведения за развлечения със съмнителна репутация, както бе станало и снощи.

— Сигурен съм, че един разговор ще бъде достатъчен — заяви той, защото не искаше да тревожи майка си. — Струва ми се, знам къде можем да го открием сега, татко.

— Не стой будна да ни чакаш — настоя Дюра и целуна Тео за довиждане.

— Добре — отвърна тя и се надигна от стола. — Но ми се ще да спя в Париж…

Дюра знаеше, че не бива да спори с нея, когато говори с този тон. Но сега не отстъпи:

— Няма да присъстваш на срещата ни с Лангелиер и няма да говориш с него.

— Явно не искате да ме допуснете в тази мъжка работа?

Дюра погледна сина си, който се усмихна.

— Каним се да го изплашим до смърт, мамо. Гледката няма да бъде красива.

— Стига да не прибягвате до насилие. — По лицето й се появи бегла усмивка. — Едно сплашване ще свърши работа, предполагам.

Нещата се развиха по съвършено различен начин.

Бащата и синът влязоха през отворената врата на апартамента на Лангелиер и откриха, че някой по-ядосан от тях вече го е убил. Красивата му любовница стоеше гола на леглото, а все още топлото му тяло лежеше в локва кръв.

— Един мъж с брадва стори това… Преди пет минути — обясни жената спокойно и отметна кичур медна коса от челото си. — А аз не мога да помръдна заради всичката тази кръв. — Очевидно бе по-смутена от това да не си изцапа краката, отколкото от голотата си или от кончината на любовника си. — Ще ми помогнете ли?