Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
— Добре тогава — запита абатът с очевидна ирония, — какви са били Долчино и неговите безумци, Герардо Сегалели и ония долни убийци? Катари-престъпници или добродетелни просещи монаси, богомили-содомити или патарени-реформатори? Уилям, ще ми кажете ли къде е истината, вие, дето знаете толкова за еретиците, че можете да минете и за някой от тях?
— Понякога никъде — отвърна тъжно Уилям.
— Виждате ли, че и вие не можете да правите разлика между еретик и еретик? Аз поне си имам едно правило. Знам, че еретици са тия, дето поставят в опасност реда, в който живеят християните. Защитавам империята, защото тя ми гарантира този ред. Боря се срещу папата, защото предава духовната власт на епископите в градовете, които се съюзяват с търговците и сдруженията и не ще могат да поддържат този ред. А ние го поддържаме от векове. Що се отнася до еретиците, и за тях си имам правило; то се изразява в отговора на абата на Сито Арнолд Амалрик, когато го запитали какво да правят с жителите на град Безиер, които били заподозрени в ерес. Избийте ги до крак, Бог ще разпознае своите.
Уилям наведе очи и помълча. После каза:
— Град Безиер бе превзет и нашите не се съобразяваха нито с достойнството, нито с пола, нито с възрастта; близо двайсет хиляди души бяха изклани. А след клането градът бе ограбен и изгорен.
— И свещената война е война.
— И свещената война е война. Може би именно затова не бива да се водят свещени войни. Но какво приказваме, аз съм тук, за да поддържам правата на Лудвиг, който също опустошава Италия. И аз съм в плен на плетеница от странни съюзи. Странен е съюзът на спиритуалите с империята, на империята с Марсилий, който иска власт за народа. Странен е и съюзът между нас двамата, с толкова различни намерения и традиции. Но имаме две общи цели — успешното провеждане на срещата и разкриването на един убиец. Нека се опитаме да работим в мир.
Абатът разпери ръце.
— Целунете ме и да се помирим, брате Уилям. С такъв знаещ човек като вас бих могъл да разисквам дълго по сложни въпроси из областта на теологията и морала. Но не бива да се поддаваме на страстта към дискусията по подобие на парижките учени. Прав сте, имаме важна задача, трябва да действаме в съгласие. Но говорих за всички тия неща, защото мисля, че има някаква връзка — нали разбирате, — някаква възможна връзка, или по-точно, че някои биха могли да свържат станалите престъпления със становищата на вашите събратя. Затова ви предупредих, затова трябва да предотвратим всякакви подозрения или намеци от страна на авиньонците.