Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Абон — рече Уилям, — вие водите усамотен живот в този прекрасен и свят манастир, който е далеч от светската низост. Животът в градовете е много по-сложен, отколкото си мислите, пък и вие знаете, че и грехът, и злото имат различни степени. Лот122 е съгрешавал много по-малко от своите съграждани, които са имали нечестиви помисли дори към пратените от Бога ангели, а предателството на Петър е нищо в сравнение с това на Юда; първият е получил прошка, другият — не. Не можете да смятате, че патарените и катарите са едно и също. Патарените са движение за реформиране на нравите, но в рамките на законите на Светата църква майка. Те винаги са искали да подобрят начина на живот на духовниците.

— Поддържайки, че не бива да се приемат тайнствата от нечистите свещенослужители…

— И са сбъркали, но това е била единствената им грешка от гледна точка на доктрината. Никога не са си поставили за цел да изменят Божия закон…

— Но патаренските проповеди на Арналдо Брешански в Рим преди повече от двеста години са подбудили тълпите да подпалят домовете на благородниците и кардиналите.

— Арналдо се опитал да приобщи към своето реформаторско движение градските управници. Но те отказали и той намерил подкрепа в простолюдието, в бедняците. Той не носи никаква отговорност за яростта, с която те отговорили на призива му против покварата в града.

— Градът винаги е покварен.

— Градът — това е мястото, където днес живеят християните, а вие и ние сме техни пастири. Градът е място за скандали, място, където богатият прелат учи на добродетели бедното и гладно простолюдие. Безредиците на патарените се пораждат от тези условия. Печално, но не и непонятно явление. Катарите са друго нещо. При тях става дума за една източна ерес, която стои извън учението на църквата. Не знам дали наистина вършат, или пък са вършили престъпленията, които им се приписват. Знам, че не признават брака, че отричат ада. Питам се дали много от деянията, които не са извършили, не им се приписват само заради техните идеи (които, разбира се, са нечестиви).

— Нима искате да кажете, че катарите не са се объркали с патарените и че и едните, и другите не са две от многобройните лица на намесата на нечестивия?

— Исках да кажа, че много от тези ереси, независимо от ученията, които поддържат, имат успех сред простолюдието, защото им подсказват, че е възможен и друг живот. Искам да кажа, че твърде често простолюдието не може да се оправи в различните учения. Искам да кажа, че често се е случвало тълпите от простолюдието да бъркат проповедите на катарите с проповедите на патарените, а и едните, и другите — с проповедите на спиритуалите. Абон, животът на простолюдието не се осветява от знанието, нито от бдителното умение да различаваме, които ни правят мъдри. Над простолюдието тегнат и болестите, и бедността, която пък е утежнена от невежеството. Често за мнозина от тези хора приобщаването към една еретическа група е само начин да изразят своето отчаяние. Къщата на един кардинал може да бъде подпалена или защото някой иска животът на духовенството да стане по-съвършен, или за да се докаже, че адът, за който той проповядва, не съществува. Но има една постоянна причина — съществуването на ад на земята, в който живее паството, на което пък сме пастири. Знаете много добре, че както те не правят разлика между българската църква123 и последователите на свещеника Липранд, така и имперските власти и техните привърженици често не правеха разлика между спиритуалите и еретиците. Не са малко случаите, когато гибелини, за да се наложат над своите врагове, са подкрепяли сред народа идеите на катарите. Според мен те са постъпвали неправилно. Но сега знам, че същите хора, за да се отърват от тези твърде „прости“ неспокойни и опасни противници, често пъти са приписвали на едните еретическите схващания на другите, пращайки всички на кладите. Абон, кълна ви се, виждал съм с очите си добродетелни люде, искрени последователи на бедността и непорочността, но противници на епископите, които епископите предаваха на светските власти — били те служители на империята или на свободните градове, — обвинявайки ги в полово смешение, в содомия и нечестиви деяния, вършени може би от други, но не и от тези хора. Простите хорица са като добитък за клане — използват ги в борбата срещу властта на съперниците, а когато вече не са нужни, ги предават на заколение.