Завръщането на Интрудър

— Рапортът ти за напускане. Трябва да го разпиша. Какъв коментар искаш да сложа под подписа си?

Джейк беше озадачен.

— Това, което обикновено пишете, сър.

— Юридически рапортът е молба за прехвърляне от редовна военна служба в запас. Така че аз трябва да си дам мнението дали ставаш за запасен офицер. Защо напускаш?

— Подполковник, в писмото си аз...

— Прочетох го. „Желая да направя кариера в цивилния живот.“ Страхотно. Защо искаш да напуснеш?

— Войната свърши, сър. Записах се в школата за запасни офицери, защото иначе щях да получа повиквателна. Получих редовно офицерско звание през 1971, защото ми предложиха и шкиперът тогава ме препоръча, но никога не съм имал желание да ставам професионален военен. Честно казано, не смятам, че ще съм кой знае колко добър. Летенето ми харесва, но за останалото нямам данни. Ако някога отново почне война, ще съм първият доброволец. Просто не искам да служа във Флота в мирно време.

— Искаш да летиш в гражданската авиация, така ли?

— Не знам, сър. Не съм подавал документи още. Макар че може да опитам.

— Ако питаш мен, това е голяма скука. Тръгваш от точка А и летиш до точка Б. Кацаш. Рулираш до ръкава. Спиш в някой хотел. На другия ден се връщаш в „А“. Мисля, че не след дълго човек с твоите умения и опит тихо ще полудее на подобна работа. Ще станеш велик каруцар.

— Сигурно сте прав, сър.

— И какво ще правиш в такъв случай?

— Не знам, шкипер.

— По дяволите, човече, защо ще напускаш, без да знаеш къде ще отидеш? Е, ако си решил да учиш или да поемеш бизнеса на баща си, или да направиш публичен дом в Мексикали — Бон воаяж, — достатъчно си дал от себе си. Но според мен не е така. Ще пусна това по етапен ред, но можеш да промениш решението си, докато не излезе заповедта. Помисли си пак.

— Да, сър.

— А, между другото, шкиперът на Змийските очи се изказа доста добре за начина, по който дозареди 207-и и го изведе на дългата. Бърз и точен прехват, професионална работа.

— Жалко, че се запали.

— Веднага щом намалява скоростта, керосинът влиза в отсеците на двигателите през процепите около люковете за обслужване и се възпламенява. От началото на пожара до прегарянето на хидромагистралите минават само две и половина секунди. Пилотът се катапултира, когато носът тръгва надолу. Потеглил лоста — и нищо.

Джейк Графтън кимна.

— Това е игра за мъже — каза Халдейн. Сви рамене и продължи:

— Няма романтика, няма слава, заплатата не е нещо специално, часовете са ужасни, а залогът е човешкият живот. Всеки път, когато се връзвате в самолета, ти и навигаторът играете хазарт с живота си.