Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Когато броячът, отчитащ подаденото гориво, стигна до две хиляди паунда, Джейк съобщи на пилота на изтребителя.
— Продължаваме. В основния резервоар сега има тон повече. Поне зареждаме по-бързо, отколкото изтича навън.
На две хиляди фута Джейк видя океана. Продължи да снижава. На хиляда и петстотин фута забеляза отляво самолетоносача, който правеше остър завой и се обръщаше срещу вятъра. От това разстояние Графтън можеше да види само два самолета, които продължаваха да се придвижват напред. Съвсем скоро щяха да спрат. На хиляда и двеста фута той хоризонтира, зави наляво и започна да кръжи на около миля от кораба.
Пет хиляди паунда... шест... седем... сега корабът се движеше срещу вятъра, а зад него бликаше правата линия на килватера, снежнобяла на фона на сивото море. Четирите огромни витла се въртяха яростно, тласкайки кораба все по-бързо по водата.
— Змийско око 207, тук ръководителят-кацане. Ще бъдем готови след около две минути. Искам да се откачите от танкера по дългата страна, да спуснете механизацията и да излезете на правата. Вълните още са към петнайсет фута и палубата се клати. Искам да усредните топката и да направите заход по конец.
— Две нула седем.
Джейк прелетя пред кораба. Броячът за горивото продължаваше да щрака. Дотук бяха прехвърлили 8500 паунда.
— Тексако, като ястреб.
— Прието.
„Като ястреб“ означаваше да лети успоредно на кораба, така че ако самолетът мине на втори кръг, да го пресрещне и дозареди.
„Ще стане работата — каза си Джейк. — Това момче ще кацне.“
Броячът спря на около 9700 паунда. Изтребителят се беше откачил. Джейк се изнесе встрани и погледна през рамо. Повреденият изтребител се спускаше и намаляваше скорост, куката му беше свалена, показваше се и колесникът. А горивото продължаваше да изтича от туловището му на равномерна струя, като от пожарникарски маркуч. Воденият се виждаше далеч зад него, все още без механизация.
„Когато пилотът на изтребителя е откачил подвесния резервоар, — разсъждаваше Джейк, — съединението на горивопровода сигурно е било замръзнало и това е причинило разкъсване на горивната магистрала във вътрешността на самолета. Точно над съединението се намира обратният клапан, който очевидно е бил развален. Така свръхналягането в главния резервоар е започнало да изтласква горивото навън през повредената тръба.“
Джейк намали на 250 възела и прибра и отново спусна зареждащия маркуч, за да презареди механизма. „Сега бавно покрай кораба — помисли си той, — за да може ако мине на втори, да бъда право пред него. Така веднага ще се престрои.“
Той се спусна на хиляда фута и на миля от кораба сви рязко встрани, като пое отляво, успоредно на килватера.
Кацащият изтребител прекосяваше килватера и излизаше на финала, когато Джейк забеляза пламъка.
Струята гориво зад самолета се запали. Огненият език беше двойно по-дълъг от самолета и ясно се виждаше.
— Гориш! — изкрещя някой по радиото.
— Катапултирай, катапултирай!
Тряс! Тряс! Изскочиха две седалки. Преди да се е отворил първият парашут, носът на пламтящия изтребител се вряза в килватера. Гейзер и край.
— Два изправни парашута — обади се друг глас по радиото. След секунди и двата парашута паднаха във водата. Джейк се огледа и забеляза хеликоптера над килватера.
— Е, това се казва късмет! Цяло чудо е, че не се взриви — каза той на Флап.
Минаваха над носа на кораба, когато Шефа се намеси в радиочестотата. Човек винаги разпознава гласа му; сякаш Бог се обажда от висините.
— Тексако, кацане разрешено. Ще направите гореща презарядка.
Джейк провери количеството на горивото. Оставаха му девет хиляди паунда. Той отвори главния изпускателен клапан и спусна куката, колесника и задкрилките.
Топката, както беше съобщено, играеше — системата беше стабилизирана при люлеене и клатене — но не и при такова вълнение — когато корабът се издигаше и пропадаше.
Джейк успя да кацне без затруднения и беше изтеглен към острова за презареждане. Остави двигателите да работят.
След малко хеликоптерът кацна на палубата отстрани на острова.
Санитари с носилки се втурнаха към него. Носилките се оказаха излишни. Двамата от екипажа на Фантома вървяха по палубата без чужда помощ, мокри до кости, широко усмихнати, и показваха на всеки срещнат вдигнати палци.
Пет минути по-късно Джейк и Флап все още зареждаха, когато два съветски бомбардировача Ту-95 — огромни, сребристи, с по четири турбовитлови двигателя — се появиха на петстотин фута височина над килватера. Помежду им имаше около хиляда фута разстояние, а отстрани на всеки, подобно на риба лоцман, летеше по един Ф-4.