Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Долната позиция беше на 5000 фута, но можеше да бъде и по-ниско, ако под тази гадна чорба имаше по-добра видимост. Може би Джейк трябваше да попита.
— Атака, Тексако. Каква е видимостта и долната граница?
— Малко по-зле, отколкото при излитането ви. Може би миля, без долна граница29.
— Кой е клиентът?
— Змийско око 207. Има авария. Натиснете шестнайсети бутон и го пресрещнете.
Джейк пресече десет хиляди фута, без да намалява снижението. Борейки се с претоварването, Флап смени радиочестотата и се обади.
— Змийско око 207, тук Тексако. Съобщи местоположението, височината и курса си.
— Тексако, аз съм на радиал три едно нула, на девет мили, с курс към кораба, на 4000 фута. Добре е да побързате.
Джейк включи радиопредавателя.
— Продължавайте така, ще ви настигнем. — Пилотът на изтребителя щракна два пъти в отговор.
Джейк погледна стрелката на ТАКАН-а на навигационния дисплей — приборът, който представляваше усъвършенстван жирокомпас и му помагаше да разреши сложната пространствена задача.
Той изправи наклона и натисна носа още повече. Скоростта му премина 400 възела.
— Змийско око, Тексако, какъв ви е проблемът?
— Имаме теч на гориво и остатъкът няма да ни стигне, докато подготвят палубата.
— Дайте пак местоположението си.
— Три едно нула на пет мили, височина 4000, скорост триста, курс едно три нула.
— Виждате ли океана?
— Не.
— Хайде да слезем на 3000 фута.
Джейк пресичаше 6000 фута на радиал три три нула на девет мили. Скоростта беше 420 възела. Джейк вдигна носа, за да намали снижението. Натисна бутона за прибиране на въздушните спирачки и увеличи газта.
— Бързо ще ги настигнем — промърмори той на Флап. Навигаторът не му отговори.
Проблемът се състоеше в това, че Джейк не знаеше каква ще бъде видимостта. Ако беше около миля, колкото очакваше, и подминеше Ф-4 на разстояние, по-голямо от това, изобщо нямаше да го забележи. За разлика от Фантома танкерът нямаше радар, който да използват за прехвата.
Сега се беше съсредоточил изцяло върху стрелката на ТАКАН-а. Секундите течаха и разстоянието до кораба бързо намаляваше.
— Тук, на един часа — съобщи Флап.
Джейк видя изтребителя. Беше на няколкостотин фута под тях, на около миля разстояние и изпускаше струя гориво. Графтън намали газта и отвори въздушните спирачки.
О-хо! Доста бързо се приближаваше. Той натисна носа, за да мине под Фантома.
— Внимавай!
Воденият! Соплата му изникнаха точно отпред, виждаха се през предното стъкло! Велики Боже!
Джейк блъсна лоста за управление напред и двамата с Флап увиснаха на коланите си от отрицателното претоварване. След две секунди вече бяха доста ниско под изтребителя и той потегли лоста обратно. Беше забравил за водения.
Със същата приборна скорост — 350 възела — той мина под закъсалия Фантом и намали докрай газта.
— На един часа сме ти, Змийско око. Ще зареждаме с двеста и седемдесет. Престроявай се.
На двеста и осемдесет възела Джейк даде газ и прибра въздушните спирачки. Бързо установи скоростта на 270. След като се увери, че държи курс право към кораба, той се обърна да види приближаването на Фантома. През това време Флап спускаше дрога.
Резервоарът от три хиляди паунда, който обикновено висеше под корема на Ф-4, липсваше. От корема на самолета течеше гориво.
— Зелена светлина, прикачвайте се — съобщи Флап по радиото. Джейк се върна към приборите си. Искаше да осигури стабилен дрог на изтребителя.
— Какъв ви е проблемът, Змийско око?
— Не можехме да прехвърляме гориво от коремния резервоар. Хвърлихме го и сега горивото тече от долу. Сигурно обратният клапан е повреден. Остават ни само хиляда и седемстотин паунда.
— Атака, Тексако, колко да получи 207?
— Колкото му трябва, Тексако. След шест-седем минути ще имаме готова палуба. Сега изтегляме всичко напред.
Това означаваше, че всички самолети, спрени на полосата за кацане, се буксираха напред към носа.
Зелената светлина на таблото за зареждане угасна и броячът за горивото се завъртя.
— Зареждаме ви — съобщи Флап на изтребителя.
Прелетяха над кораба. Джейк Графтън отпусна танкера в плавно снижение. Ако по-надолу излезеше от мътилката, той можеше да остави Фантома на третия завой, само на трийсет секунди разстояние от палубата.
29
долна граница — долният край на най-ниския слой облаци