Шутът на кралицата

Докато траеха дългите преговори за женитбата между съветниците на кралицата, поболели се от тревога при мисълта за испанец на трона на Англия, и испанските пратеници, нетърпеливи да добавят още едно кралство към своята обширна империя, аз се упътих към бащиния дом на Джон Дий. Беше малка къща близо до реката в централната част на града. Потропах на вратата и за миг никой не отговори. После един прозорец над входната врата се отвори и някой извика надолу:

— Кой е?

— Търся Роланд Дий — извиках нагоре. Стрехичката над входната врата ме криеше: той можеше да чуе гласа ми, но не и да ме види.

— Няма го тук — извика в отговор Джон Дий.

— Мистър Дий, това съм аз, шутът Хана — извиках. — Търсех вас.

— Тихо — каза припряно той и затръшна прозорчето. Чух стъпките му да отекват по дървените стъпала в къщата и шума от дърпането на резетата, а после вратата се отвори навътре към тъмен коридор. — Влизай бързо — каза той.

Промъкнах се през пролуката, а той затръшна вратата и пусна резето. Застанахме мълчаливо един срещу друг в тъмния коридор. Канех се да заговоря, но той сложи ръка върху моята, за да ме предупреди да мълча. Изведнъж застинах. Отвън чувах обичайните шумове на лондонската улица — минаващи хора, няколко провикващи се търговци, улични продавачи, които предлагаха стоките си, далечният вик на някой, разтоварващ лодка на брега на реката.

— Проследи ли те някой? Каза ли на някого, че търсиш мен?

Сърцето ми заблъска в гърдите при този въпрос. Почувствах как ръката ми се вдига към бузата, сякаш за да изтрие петънце от сажди.

— Защо? Какво се е случило?

— Възможно ли е някой да те е проследил?

Опитах се да мисля, но усещах само силното биене на уплашеното си сърце.

— Не, сър. Не мисля.

Джон Дий кимна, а после се обърна и се качи горе, без да ми каже и дума. Поколебах се, а после го последвах. Едва не се измъкнах през задната врата, за да изтичам до къщата на баща си и да не видя Джон Дий никога повече.

Вратата в най-горния край на стълбите беше отворена и той ми направи знак да вляза в стаята му. До прозореца беше писалището му, с красив, непознат месингов инструмент, поставен на почетно място. Отстрани имаше голяма маса от полиран дъб, върху която бяха пръснати неговите книжа, чертожни инструменти, моливи, пера, мастилници и хартиени свитъци, покрити със ситно изписан текст и множество числа.

Не можех да задоволя любопитството си, докато не се уверях, че съм в безопасност:

— Издирват ли ви, мистър Дий? Да си вървя ли?

Той се усмихна и поклати глава:

— Проявявам прекалена предпазливост — каза искрено той. — Отведоха баща ми за разпит, но той е известен член на група протестантски мислители. Никой не разполага с никакви сведения против мен. Просто се стреснах, когато те видях.

— Сигурен ли сте? — запитах го настойчиво.

Той се изсмя тихо: