Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Тя кимна:
— Разбирам те много добре. Аз не знам как да бъда кралица без съпруг до себе си. Никога не съм чувала за кралица без мъж, който да я напътства. И въпреки това толкова се страхувам да се омъжа… — тя замълча. — Не мисля, че един мъж би могъл да разбере страха, който една жена може да изпитва при мисълта за женитба. Особено жена като мен, не млада жена, не жена, отдадена на плътските удоволствия, дори не и жена, която е особено съблазнителна… — тя протегна ръка, за да ми попречи да й възразя. — Зная го, Хана, не е нужно да ме ласкаеш.
— И, което е още по-лошо, аз не съм жена, която лесно се доверява на мъжете. Неприятно ми е, че се налага да заседавам с влиятелни мъже. Когато спорят по време на съвет, сърцето ми блъска в гърдите, и се страхувам, че гласът ми ще потрепери, когато трябва да заговоря.
— И въпреки това презирам слабите мъже. Когато погледна моя братовчед Едуард Кортни, за когото лорд-канцлерът иска да ме накара да се омъжа, ми идва да се изсмея на глас, дори само при мисълта за това. Той е просто едно невъзпитано хлапе и суетен глупак и аз никога, никога не бих се унижила да легна под такъв като него.
— Но ако една жена се омъжи за човек, който е свикнал да заповядва… — тя отново замълча. — Колко ужасно би било това — каза тихо. — Да повериш сърцето си на един непознат! Какъв ужас — да обещаеш да се подчиняваш на човек, който може да ти нареди да сториш какво ли не! И да обещаеш да обичаш един мъж, докато смъртта… — тя замлъкна насред изречението. — В крайна сметка, мъжете невинаги се смятат обвързани от подобни обещания. И какво става тогава с една добра съпруга?
— Мислила ли сте, че ще живеете и ще умрете като девица? — попитах.
Тя кимна:
— Когато бях принцеса, ме сгодяваха отново и отново. Но когато баща ми ме отхвърли и ме обяви за незаконородена, разбрах, че предложения за женитба няма да има. Тогава отхвърлих всички мисли за брак, а също и всякаква мисъл за свои собствени деца.
— Баща ви се е отрекъл от вас?
— Да — каза кратко кралицата. — Накараха ме да се закълна върху Библията, признавайки собствената си незаконороденост. — Гласът й потрепери, тя си пое рязко дъх. — Никой принц в Европа не би се оженил за мен след това. Да ти призная честно, толкова се срамувах, че никога не бих поискала съпруг. Не можех да погледна никой почтен мъж в лицето. А когато баща ми умря и брат ми стана крал, си помислих, че мога да стана нещо като вдовстваща кралица, като любима стара кръстница, неговата по-голяма сестра, която можеше да го съветва, и си мислех, че той ще има деца, за които можех да се грижа. Но сега всичко се промени и аз съм кралица, и макар да съм кралица, откривам, че въпреки това не мога сама да правя своите избори — тя направи пауза. — Предложиха ми Филип Испански, знаеш ли.
Чаках.
Тя се обърна към мен, сякаш имах повече разум от хрътката й, сякаш можех да я посъветвам.
— Хана, аз съм по-нищожна от мъж, и по-нищожна от жена. Не мога да управлявам като мъж, и не мога да дам на тази страна наследника, който тя има право да желае. Аз съм половинчато подобие на принц — нито кралица, нито крал.
— Страната със сигурност се нуждае само от владетел, когото може да уважава — казах колебливо. — И се нуждае от мирни години. Аз съм новодошла тук, но дори аз мога да видя, че хората вече не знаят кое е правилно и кое — погрешно. Църквата се е променяла отново и отново през живота им, и те е трябвало отново и отново да се променят заедно с нея. В града цари голяма нищета, а в страната — глад. Не можете ли просто да почакате? Не можете ли просто да нахраните бедните и да възстановите земите на онези, които нямат земя, да накарате хората отново да се заловят за работа и да прогоните просяците и крадците от пътищата? Да възвърнете красотата на църквата и да върнете земите на манастирите?
— А след като съм направила това? — попита кралица Мери, със странен, треперливо настойчив глас. — Какво тогава? Когато страната отново бъде на сигурно място в лоното на църквата, когато всички са добре нахранени, когато хамбарите са пълни, а манастирите процъфтяват? Когато свещениците започнат да водят чист и непорочен живот, а Библията се чете на хората, както е редно да бъде? Когато католическата литургия се отслужва във всяко село, а камбаните за утринната молитва отекват навред из нивята, всяка сутрин, както е редно, както е било винаги? Тогава какво?