Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Последните му думи съвсем потънаха в смущенията и Кърк разбра, че причината за прекъсванията е все същата — атаките на новите пирянски организми.
— Тръгвам! — рече Кърк решително.
— Накъде? — колкото се може по-спокойно запита Бервик.
— Клиф вече рапортува за готовност. Стартираме след минута. Лично аз ще разгромя тези твари отначало тук, а после и на Пир!
— Успех — прошепна Ривърд Бервик, който още не беше дошъл на себе си.
От много хиляди години насам той за пръв път беше подложен на такава реална заплаха за живота си.
— Физическото състояние на Стан и Арчи е идеално — доложи Тека на пирянския вожд, докато стоеше в стартовия шлюз пред напълно екипираните десантчици.
— Готовност първа степен за всички системи! — рапортува Клиф. — Ще ви прикрием с огън, ако има нещо.
Кърк също вече беше в скафандър и докато закопчаваше хермошлема, мислеше само за едно: правилно ли бяха решили да променят точката на атаката, след като Стан буквално в последните няколко минути на предстартовата подготовка беше получил информация за слабо, но явно пси-излъчване, фиксирано над един от сондажите, пробивани на случайни места, докато изучаваха структурата на обвивката. Сигналът не можеше да се идентифицира. Но едва ли беше от автоматичен пси-предавател, по-скоро там имаше хора. Не е важно какви. Хора — това е достатъчно! Не са някакви черно-зелени чудовища! Наличните пирянски прибори по принцип можеха да улавят емоционалните излъчвания даже през голяма маса метал. Свързочниците определиха с висока степен на вероятност този сигнал като SOS. Но не беше ли нов капан? Това безпокоеше Кърк много.
„Толкова по-интересно ще бъде — си каза пирянският вожд и отхвърли всички съмнения. — Стига сме си играли на котка и мишка. Където ни направят засада, там и ще се бием.“
Астероидът зловещо мълчеше, когато приземиха катера до края на ледената яма с почти отвесни стени и кръгло, около три метра в диаметър, метално дъно. Да, именно оттук беше дошъл загадъчния сигнал, но никой не напираше да отваря металната обвивка отвътре и нито една черна твар не помръдна в ледената глъбина, която ги заобикаляше отвсякъде. Никаква реакция нямаше и след като тримата с помощта на най-обикновено алпинистко снаряжение се спуснаха долу.
— Слоят стомана на това място е само половин метър — съобщи Стан резултатите от измерванията.
Кърк извика „Арго“ и попита:
— Клиф, добре ли ни виждаш? Прицелът точен ли е?
— Прицелът ми е с точност до микрон, мощността на заряда се регулира идеално. Мога да разстрелвам мухите около главата на всеки от вас!
— Мухи засега не се виждат — отвърна Арчи, — а виж метални пръски ще се разхвърчат скоро!
— Започвайте разрязването на обвивката — разпореди се Кърк.
Режеха технически грамотно, по окръжност, равномерно навлизаха по целия периметър. А когато остана тънка стеничка, едва удържаща огромната маса висящ върху нея метал, я преодоляха с помощта на термичен разрез, постигнат от мигновено нагрята до четири хиляди градуса волфрамова жица. Всички видове оръжия — от примитивни пистолети до плазмени и течнохелиеви оръдия — бяха насочени сега към малкия метален кръг върху огромната ледена равнина. Но астероидът на Солвиц, както винаги, им поднесе изненада.
Увлечен от потока въздух изтичащ през тясната пролука, металният цилиндър се приповдигна на повече от половината от дебелината си, но след това безсилно рухна надолу в мрака. Тримата постояха известно време на разстояние — кой знае какво можеше да се очаква, но от друга страна, за тях главното беше да проникнат навътре, а с това, както стана ясно, трябваше да се побърза. Въздухът в отворения от тях обем скоро свърши. Искрящото ледено облаче от застинали газове висеше над главите на пирянците като димна завеса, предназначена да пречи на стрелбата — Кърк успя да помисли и за това. Но след като от образуваната дупка не изпълзя никаква сган, те мълчаливо се спогледаха и се приближиха дружно толкова, че да могат да се наведат над отвора и да осветят вътрешността с фенерите, монтирани на шлемовете им.