Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
— Че защо не? Всичко е много просто. И естествено. Дори бих казал закономерно. Ще свърши с падане.
— Откъде?
— От високото. От онази височина, която според вас вече сте достигнали. Съгласете се, че това е много логично.
— Така. Ясно. Наистина е просто. И естетично, няма какво да кажа. Дълго ли ще падам?
— Съгласно законите на материалната природа.
— На ма-те-ри-ал-на-та ли?!
— Ами, нали тялото ви известно време ще бъде с вас. По това време душата ви вече ще придобие известна яснота. Най-вече за Стълбището. И падането няма да я изплаши. Всъщност в момента това е слабо утешение за вас.
— Защо да е слабо? Разбрах всичко. В действителност, Стълбището води надолу. Къде бих могъл да падна от последното стъпало? То се намира най-долу, нали? Значи наистина няма нищо страшно.
— Надявам се господ да не ви остави и тогава…
Той лекичко се поклони и като че ли се накани да си тръгне.
В смисъл, че аудиенцията беше приключила. Обясненията бяха дадени. Бяха приети. И разбрани.
Какво повече искате?
Ами, ето какво.
— Почакайте малко, свети отче. Щом сте толкова откровен…
— Слушам ви.
— Обяснете ми и за другите, които бяха на Стълбището… Или по-точно за другата, за онази… Тя какво общо има с това?
— Видяхте ли някого?
— И дори си поговорих с нея. Както с вас в момента.
— Ами, това е също като срещите в коридора. И в тунела. Навремето сте чели за тези неща. Ако сте забравили, сега е моментът да си спомните.
— Нещо като среща с мъртъв роднина ли…
— Не е задължително. Това е онзи, който ви чака.
— Защо ме чака?
— За да ви върне дълговете. Или да ви ги поиска. Вие най-добре знаете защо.
— Как ще ги поиска?
— Искате да кажете по какъв начин ли?
— Точно така. По какъв начин?
— Както е решено.
— Кой ще реши това, по дяволите?
— Онзи, който е прав.
Търпението ми се изчерпа.
В края на краищата, какво означаваше всичко това?
Какво беше това право? На кого беше дадено, от кого бе предвидено?!
Аз играех по правилата. Е… макар и невинаги. Понякога ги нарушавах. Дори не понякога, а много често. Но винаги съм знаел какво нарушавам. Каква граница прекрачвам. Как и по какъв начин мога да платя за това. И кой ще ми потърси сметка.
Това беше просто и ясно.
Но другото…
Естествено, библейските истории бяха известни.
Още от дете знаех и приказката за лошия вълк. Нима сега ще ми заповядате да се хвърлям върху косматите гърди на всяка зъбата твар, която вие срещу луната?
Смятате, че сравнението не е коректно, така ли?
В смисъл, че евангелието е за друго? И в него изобщо не става дума за живота от приказките. А за законите и правилата. И то за най-важните. За вселенските. Да речем.
Но къде са санкциите? Каква е процедурата? Обяснете ми просто и ясно кой, защо и по какъв начин има право да наказва виновните? И най-вече — докажете ми неотвратимостта на наказанията. Тогава може би ще ви повярвам. Ще приема това. И ще се подчиня.
Но вие не го правите! Просто няма нищо такова.
Милиони хора всекидневно и всеки час престъпват вашите закони, погазват ги по най-безобразен начин и това не води до нищо. Те си процъфтяват, тънейки в благополучие. Пламтят. И са изключително щастливи.
И аз съм като тях. И на мен също ми е хубаво.
А после се появи Стълбището.
Скапаната лелка ми припомни старите ми дългове.
Хилавият поп ме поучаваше.
Оказа се, че съм вървял в неправилна посока. Че съм се държал неподходящо. Че не съм бил милосърден. И сега трябваше да платя за това.
Кой е казал такова нещо? Къде е написано? Кой го е решил?
„Онзи, който има право…“
Аз не познавам такъв човек!
Никога не съм го виждал и дори не съм усещал мимолетното му присъствие!
Още не се бях измъкнал от мъглявината на съня и не бях осъзнал какво точно става с мен, но вече отметнах с люта ярост одеялото, съборих тежката лампа от нощното шкафче до леглото, счупих абажура й и раздрах ръката си до кръв.
И се събудих.