Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
— Защо просто не напуснат Хаймски цеп, щом искат да живеят свободни? — попитах аз.
— Заради хората — каза той.
В първия момент не разбрах какво има предвид. Трудно е да си представиш страховитите тролове като жертви. Сетих се за яките им ръце с черни нокти като на граблива птица — ръце, които могат с едно движение да откъснат главата на човек.
— Някога са били много — каза Горгот.
— Нали каза, че са направени за война, че са войници? Ако е така, защо се крият? — попитах.
Горгот кимна.
— Да. Направени са за война. Направени са да служат. А не да бъдат преследвани. Не да бъдат пръснати и преследвани поединично в чужди земи.
Изпънах се в пълния си ръст, отскоро над метър и осемдесет.
— Мисля…
— А ти какво мислиш, Макин? — прекъсна ме дукът.
Макин улови погледа ми и изви устни в бегло подобие на усмивка.
— Мисля, че всички тези неща са пламъчета от един и същ огън — каза той. — Всичко тук води към Феракинд. Мъртвите дървета, болестта по кравите ви, слабите реколти, трусовете, които рушат крепостите ви, троловете, шансовете ви да се включите в надпреварата за императорския трон… в центъра на всичко това е Феракинд с неговите огньове.
Магията всеки път е различна. Днес Макин я извъртя с помощта на бързия си ум. Но методологията е без значение, защото резултатът неизменно е един — искаш Макин да ти е приятел.
21.
Данците са уседнали викинги. Кръв на свирепи бойци, която се е смесила с кръвта на селяните, които са завладели. Всеки данец се хвали със северняшко потекло, убедено твърди, че произхожда от кръвожадни воини, яхнали кораби в леденото море, но истината е, че диваците от фиордите презират данците и ги наричат „фит-фирар“ — грешка, която е струвала живота на не един викинг.
— Ще си ми по-полезен, ако останеш тук, Макин.
— Изобщо не трябва да отиваш там — отвърна Макин.
— Нали точно затова дойдохме — казах аз.
— Да, обаче междувременно събрахме нова информация и тя сочи, че е лудост да припарваме до него.
— Тук сме, защото Йорг има слабост към малкото чудовище — каза Роу от прага. Не го бяхме канили да се включи в разговора. Нито него, нито другите. Но когато си на пътя, спорът на висок глас винаги се тълкува като покана за участие в представлението. Макар че, строго погледнато, сега не бяхме на пътя, а в стаи за гости в една по-малка постройка недалеч от голямата зала на дук Маладон.
— А бе направо го обича — добави Райк с гадна усмивка и се приведе да мине през вратата. Откакто бях взел медната кутия, той, изглежда, беше решил, че има разрешително да казва каквото мисли.
Обърнах се към вратата.
— Добре ще е да запомните две неща, братя.
Физиономиите на Грамло, Сим и Кент цъфнаха на различна височина иззад туловището на Райк.
— Първо, ако още веднъж изтърсите някоя простотия по въпроса, кълна се във всички попове, дето горят в ада, че няма да излезете живи оттук. Второ, сигурно ще си спомните, че немного отдавна вие и нашите скоропочивши братя имахте интересна среща със смъртта пред стените на Призрачния. И докато пешаците на граф Ренар ви избиваха… убиваха Елбан, Лъжеца и Бърло Дебелака… Гог сам-самичък задържаше цялата лична охрана на графа, повече от седемдесет първокласни войници. Някои беше опекъл в собствен сос, други така беше уплашил, че не смееха да мръднат. Седемгодишно дете. Тогава. Сега е по-голям, расте, и в какъв мъж ще се превърне и дали изобщо ще доживее да се превърне в мъж е въпрос, който ме интересува много повече от близкото или по-далечно бъдеще на вашата жалка сбирщина. Всъщност цял куп въпроси са ми много по-важни от твоето конкретно бъдеще, Райк, но този ми е най-важният.
— Ако ще ходиш там, по-добре и аз да дойда. Ще имаш нужда от мен — каза Макин. Пазеше ме от толкова години, че дългът се беше превърнал в навик… а бе, в дълг.
— Ако нещата тръгнат добре, няма да ми трябваш — казах аз. — А ако тръгнат зле, един меч в повече няма да помогне. Феракинд командва армия от тролове и може да подпалва хора само като си го помисли. Срещу такъв противник бройката на мечовете е без значение.
Зарязах Макин да спори, а другите да пристъпват от крак на крак с подвити опашки. Без Червения Кент де. Той имаше нова брадва. Не точно нова, но хубава, острието изковано в Далечния север и стигнало с кораб до пазарищата при Карлова вода. Кент вдигна брадвата си за поздрав, докато излизах, и кимна мълчаливо.
Горгот и Гог ме чакаха в складовете на дука, приготвили бяха една торба с провизии и руло промазани с восък одеяла, в случай че ни завали в планината.