Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Сити - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сити

Электронная книга - «Сити». Краткое содержание книги:

Ник Елиот е начинаещ борсов посредник в една желязна брокерска фирма от Сити, „Декер Уорд“. Те доминират разбунения пазар на латиноамерикански облигации. Шеф е Рикардо Рос, най-добрият търговец на ценни книжа, който регионът някога е познавал. И както скоро забелязва Ник, човек или е с него, или си е създал враг до смърт. Но докато се учи на хватките на занаята, странни неща започват да се случват на служителите на „Декер“. Един супертърговец на ценни книжа е изритан от работата си без никакво обяснение. Друг загива при инсцениран грабеж. С нарастването на напрежението Ник не може да прикрие чувствата си към привлекателната си колежка, Изабел. Точно тогава и тя бива отвлечена. И докато Ник обсъжда мъдростта на решението си да вземе нещата в свои ръце, всемогъщият е готов да направи своя ход.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 147
Перейти на страницу:

Притиснах я към себе си.

— Беше чудесно, Ник — каза тя след няколко минути.

— Мммм.

Тя прокара пръст по белега на гърдите ми, той вече бе почти зараснал.

— Не си отивай. — Тя се плъзна по тялото ми и се измъкна от леглото.

Гледах я как прекосява стаята до банята. Тялото й беше гъвкаво и се гънеше, докато вървеше.

След минута тя се върна, наля си чаша минерална вода от бутилката върху бюрото и седна до мен с кръстосани крака.

— Не гледай!

— Извинявай. Трудно е човек да се сдържи.

— Ще получа комплекси заради теб.

— Не ставай глупава. Ти си съвършена.

— Знаеш ли, аз съм може би единствената жена в Рио, която не си е правила козметична операция.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Всяка го прави.

— И какво ще си коригираш?

— О, първо това. — Тя посочи нослето си. — И после — задникът ми има нужда от малко повдигане. Ето тук. Иначе гърдите ми са си наред.

— Да, гърдите ти са наред. Страхотни са — казах със заядлива ирония.

Тя ме цапна с една възглавница.

Седнах до нея и отпих от водата й.

— Знаеш ли, през последните две седмици не можах да разбера какво мислиш за мен.

— Харесвах те — каза тя.

— Надявам се да е така — усмихнах се. — Но се държеше на разстояние. Не мислех, че имам кой знае каква възможност.

— Съжалявам. Прав си. Искам да кажа, че исках да се виждаме повече с теб, но не желаех да завързвам отново връзка на работното си място. Така че… просто бях объркана.

Бях на косъм да я запитам дали именно решението ми за напускане не я е накарало да дойде при мен, но това щеше да е нечестно, а аз определено не исках да бъда нечестен спрямо нея. Особено сега.

Но тя каза „отново“. „Отново връзка на работното си място.“ Ами ако?…

— Джейми ми каза нещо, което не разбирам — казах.

— Това не ме изненадва.

— Ставаше дума за теб и Едуардо.

Изабел отметна глава и се разсмя.

— Но ти не му повярва, нали?

— Просто не можех да си го представя. Виж, да беше Рикардо, по бих му повярвал.

За миг тя се напрегна. При по-обичайни обстоятелства нямаше да го забележа. Но след това, което бях изпитал само преди няколко минути…

— Значи с него?

Първата й реакция беше да го отрече. Но тя проумя, че вече е късно.

— Да.

— О!

— Не продължи дълго.

— Няма нищо. Не си длъжна да ми даваш обяснения. Не ми влиза в работата.

— Не, искам да ти разкажа. Искам да го споделя с някого.

— Добре. Кажи ми.

— Беше точно след като постъпих на работа в „Декер“. Двамата с Рикардо ни поканиха за един уикенд на ски в Аспен — един от председателите на една банка в Сао Пауло. Рикардо беше в отлично настроение. „Декер“ току-що бе приключил най-добрата година от създаването си. Нашият домакин настояваше да караме ски и да не говорим за никаква работа, така че изпълнихме заръката му. Двамата с Рикардо изведнъж бяхме привлечени един към друг. Знам, че Рикардо има този ефект върху всеки, но искрено си мисля, че при мен беше по-различно.

Тя ме погледна да види дали й вярвам. Вярвах й.

— Продължавай.

— Искам да кажа, че хлътнах страшно по него. Не е изненадващо, нали? Но начинът, по който ме гледаше. Беше… И ти ме гледаш така!

— Не съм сигурен, че това ми допада.

Тя сякаш не ме чу.

— Е, спахме заедно. И през следващите няколко месеца ходихме заедно на доста такива пътешествия.

— А какво си помисли Лусиана?

— Тя така и не разбра.

— Голям късмет сте извадили. Не бих искал да бъда прицелна точка за гнева й.

— Но тя го мами! Всички го знаят. Освен Рикардо. Питай Джейми.

Навъсих се.

— Добре, прав си. Не е трябвало да го правя. А и това определено няма да се повтори. Особено след всичко, което се случи.

— Какво се случи?

— Той ме заряза.

— Болеше ли те?

— Да. Много. И мисля, че още ме боли. — Стиснах ръката й. — Каза, че не трябвало да завързва връзка с мен. Че за пръв път изневерявал на жена си. Бил подлагал на риск брака си и с това подлагал на риск и кариерата си. Че вкарването на хора от екипа в леглото не било най-правилният начин да движи бизнеса.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)