Сити

Доста меко дърпане на ушите. Просто предупреждение. Но това вече не ме засягаше.

Трябваше да му го кажа в този момент, докато все още бях изпълнен с решимост. Преди да размисля по-обстойно над решението си. Странно, но с Рикардо пред мен решението изведнъж взе да придобива много личен характер. След доверието, което ми беше оказал, аз го подвеждах.

Стига. Най-добре да му го изтърся и край.

Но той вече бе преминал на друга тема.

— Време е вече да свършиш някоя истинска работа. Изабел заминава за Бразилия и аз бих искал да я придружиш.

Затворих си устата и заслушах.

— В Сао Пауло страшно искат да напреднат със собствената си сделка за фавелите. А и това ще е добра възможност да убедим приятелите си в Бразилия за достойнствата на Мексико. Цяла седмица слушаш Джейми да говори за сделката, така че вече би трябвало да я знаеш наизуст.

Да замина за Бразилия. С Изабел. Това изглеждаше много привлекателна идея. Може би оставката ми можеше да изчака завръщането ми оттам.

— Ако нямаш нищо против, разбира се — добави Рикардо. — След онзи случай с теб там бих те разбрал, ако имаш резерви.

Разсъждавах трескаво. Щях да съм наред в Бразилия дотогава, докато внимавах къде ходя и какво правя. А и макар че планирах да се махам от „Декер“, не исках да показвам нито на Рикардо, нито на себе си, че съм страхливец.

— Не, всичко е наред. Кога тръгваме?

— Довечера.

— Довечера!?

— Какво ти става? Тази сутрин нали се излежава до късно?

Той се усмихна и се върна на бюрото си. Хвърлих поглед към Изабел, която бе слушала разговора ни.

— Имаш ли нещо против? — запитах я, без да мисля. Подозирах, че поддържа дистанция помежду ни през последната седмица, а и ясно ми бе дала да разбера, че не се възхищава от подвизите ми предната нощ.

Тя обаче се усмихна.

— Разбира се, че нямам нищо против. А и освен това всичко е логично. Ти познаваш сделката в Рио с подробности, а и знаеш много повече за чудесата на Мексико от мен.

Иронията в гласа й не можеше да се скрие.

— Да, прекрасна възможност за инвестиция — казах.

Тя събра купчина документи от бюрото си и ми ги връчи.

— Ето, копирай ги. Прочети ги. Ще се видим на Хийтроу, трети терминал, в осем и половина. Самолетът излита в десет. Аз ще взема билетите.

— Добре — отвърнах и се запътих към фотокопирната машина.

По-късно, вече на излизане, се отбих до бюрото на Джейми.

— Заминавам. Тази нощ ще летя за Бразилия.

— Наистина ли? — Той се навъси. — Този път внимавай.

— Не се тревожи. Ще внимавам.

— С Изабел ли пътуваш?

— Да.

— Е, тогава приятно забавление — ухили се той.

Бях на косъм да му отговоря: „Благодаря“, но спрях навреме.