Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочее юмористическое » Гаргантюа и Пантагрюел
Гаргантюа и Пантагрюел - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гаргантюа и Пантагрюел

Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:

В сатиричния си роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и др. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение.
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69
Перейти на страницу:

Вие си спомняте с какво великодушие се отнесоха те към бретонците в деня на битката при Сент-Обен-дьо-Кормие186 и при разрушаването на Партене187. Слушали сте, а това ще рече, че сте се и възхищавали от добрите им обноски към испанските варвари, които разграбиха, опустошиха и разориха крайбрежните земи на Олон и Талмондия.

Вашите бащи и самите вие огласихте небесата с одобрителни викове и възхвали, когато царят на Канарските острови, алчният за все нови и нови завоевания Алфарбал, бясно нахълта в Они и разграби всички Арморикански острови и съседните на тях земи. В едно славно морско сражение той бе разбит и пленен от моя баща (бог да го пази и закриля). И какво мислите? Докато други царе и императори188, пък ако щете и онези, които се именуват католици, се отнасят към пленниците жестоко, затварят ги в тъмница и изискват от тях огромни откупи, моят баща го прие с достолепие, настани го при себе си в двореца и преизпълнен от неизказана доброта, го обсипа с дарове, с почит, с всякакви приятелски щедрости и накрая го пусна на свобода.

А какво стана по-нататък? Когато се завърна в родината си, Алфарбал свика всички свои князе и градоуправници, разказа им как великодушно се бяха отнесли с него у нас и ги помоли да се позамислят и вземат решение по този въпрос, та светът да види в тях пример на любезна учтивост, както бе видял вече у нас пример на учтива любезност. Тогава всички единогласно решиха да предоставят на наше разположение земите и именията си, както и цялото кралство. Сам Алфарбал веднага се върна при нас с девет хиляди трийсет и осем големи кораба, натоварени със съкровища, принадлежащи не само лично на него и на царствения му род, а събрани, кажи-речи, от цялото царство.

Но как, ще запитате вие. Ето как. Когато, в очакване на попътен вятър, неговите кораби спирали на брега, местните жители се трупали там на тълпи и хвърляли на палубите злато, сребро, пръстени, скъпоценности, лакомства, ароматични масла и парфюми, папагали, пеликани, маймуни, кончета, таралежи. Всеки, който държал на доброто си име, считал за свой дълг да принесе в дар най-драгоценните си вещи. Когато пристигна, Алфарбал пожела да целуне краката на моя баща, ала баща ми, считайки това за унизително, не се съгласи и сам прегърна братски Алфарбал.

После му предложи даровете си, но баща ми отхвърли и тях, тъй като ги намери за пребогати. Тогава обяви себе си и своите потомци за доброволни негови роби и слуги, което баща ми също отказа да приеме, защото това му се стори несправедливо. Най-сетне с държавен декрет му отстъпи всички свои земи и цялото свое царство, като поднесе подписани, потвърдени и подпечатани от надлежните лица актовете по прехвърлянето. Баща ми отхвърли и този дар, а договора запокити в огъня! Работата най-после стигна дотам, че развълнуван до немай-къде и изпълнен от жалост към добрите и простодушни канарци, моят баща започна да се окайва и да се облива в сълзи, а после с най-изискани и добронамерени думи се постара да омаловажи благодеянието, което бе извършил, като ги уверяваше, че великодушие по дълг и съвест като неговото не струва и пукнат грош. Ала Алфарбал си знаеше своето и все повече го хвалеше. И как най-подир завърши всичко това? Не забравяйки, че ние можехме да поискаме безбожен откуп от два милиона екю и да задържим като заложници по-големите синове на царя, канарците сами приеха бремето на дълговечно васалство и се задължиха да ни плащат ежегодно по два милиона златни монети от двайсет и четири карата. Първата година те ни заплатиха толкова. Втората година доброволно придадоха още триста хиляди екю, третата — шестстотин, четвъртата — милион, та станаха цели три милиона, и така, по свое желание, увеличаваха и увеличаваха откупа, докато най-после ние напълно се отказахме от него. Такава е сама по себе си признателността: времето, което руши и смалява всичко на света, възвеличава и умножава добрите дела, защото благодеянието, сторено с щедра ръка на справедливия човек, постоянно расте чрез усилията на неговата памет и на благородния му ум.

И тъй като най-малко желая да престъпя законите на тази наша потомствена добродетелност, днес аз ви опрощавам всичко, връщам ви свободата и ви оставям да си отидете свободни и волни, каквито сте били преди. Освен това, когато прекрачите градските стени, всеки от вас ще получи възнаграждение за три месеца, за да можете да се завърнете при вашите семейства, а за да не ви нападнат моите селяни, шестстотин гвардейци и осем хиляди пехотинци, под командата на моя щитоносец Александър, ще ви съпровождат и охраняват чак до домовете ви!

вернуться

186

… битката при Сент-Обен-дьо-Кормие… — битка между бретонците и френските кралски войски на 28 юли 1488 г., когато армията на френския крал Карл VIII разгромила бретонската войска.

вернуться

187

Партене — бретонска крепост, разрушена в 1486 или 1487 г.

вернуться

188

Докато други царе и императори… — намек за Карл V, който почти година държал в плен Франциск I (след поражението при Павия).

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)