Гаргантюа и Пантагрюел

Но как, ще запитате вие. Ето как. Когато, в очакване на попътен вятър, неговите кораби спирали на брега, местните жители се трупали там на тълпи и хвърляли на палубите злато, сребро, пръстени, скъпоценности, лакомства, ароматични масла и парфюми, папагали, пеликани, маймуни, кончета, таралежи. Всеки, който държал на доброто си име, считал за свой дълг да принесе в дар най-драгоценните си вещи. Когато пристигна, Алфарбал пожела да целуне краката на моя баща, ала баща ми, считайки това за унизително, не се съгласи и сам прегърна братски Алфарбал.

После му предложи даровете си, но баща ми отхвърли и тях, тъй като ги намери за пребогати. Тогава обяви себе си и своите потомци за доброволни негови роби и слуги, което баща ми също отказа да приеме, защото това му се стори несправедливо. Най-сетне с държавен декрет му отстъпи всички свои земи и цялото свое царство, като поднесе подписани, потвърдени и подпечатани от надлежните лица актовете по прехвърлянето. Баща ми отхвърли и този дар, а договора запокити в огъня! Работата най-после стигна дотам, че развълнуван до немай-къде и изпълнен от жалост към добрите и простодушни канарци, моят баща започна да се окайва и да се облива в сълзи, а после с най-изискани и добронамерени думи се постара да омаловажи благодеянието, което бе извършил, като ги уверяваше, че великодушие по дълг и съвест като неговото не струва и пукнат грош. Ала Алфарбал си знаеше своето и все повече го хвалеше. И как най-подир завърши всичко това? Не забравяйки, че ние можехме да поискаме безбожен откуп от два милиона екю и да задържим като заложници по-големите синове на царя, канарците сами приеха бремето на дълговечно васалство и се задължиха да ни плащат ежегодно по два милиона златни монети от двайсет и четири карата. Първата година те ни заплатиха толкова. Втората година доброволно придадоха още триста хиляди екю, третата — шестстотин, четвъртата — милион, та станаха цели три милиона, и така, по свое желание, увеличаваха и увеличаваха откупа, докато най-после ние напълно се отказахме от него. Такава е сама по себе си признателността: времето, което руши и смалява всичко на света, възвеличава и умножава добрите дела, защото благодеянието, сторено с щедра ръка на справедливия човек, постоянно расте чрез усилията на неговата памет и на благородния му ум.

И тъй като най-малко желая да престъпя законите на тази наша потомствена добродетелност, днес аз ви опрощавам всичко, връщам ви свободата и ви оставям да си отидете свободни и волни, каквито сте били преди. Освен това, когато прекрачите градските стени, всеки от вас ще получи възнаграждение за три месеца, за да можете да се завърнете при вашите семейства, а за да не ви нападнат моите селяни, шестстотин гвардейци и осем хиляди пехотинци, под командата на моя щитоносец Александър, ще ви съпровождат и охраняват чак до домовете ви!