Най-дългото пътуване

— Съмнявам се — поклати глава тя. — В музеите не се навъртат много крави. Но не е зле да ми покажеш как се прави.

— Не си нося въжето. Донесох ти обаче шапка. Една от най-хубавите. Носих я на финалите на турнира на професионалните ездачи на бикове.

Тя го погледна изпитателно.

— Защо понякога оставам с впечатлението, че се опитваш да ме промениш?

— Просто предлагам… подобрения.

— Внимавай, защото ще кажа на мама какво говориш. Обясних й, че си мило момче, но нищо чудно да изпаднеш в немилост.

— Ще го имам предвид — засмя се той.

— Кажи ми къде отиваме. Спомена, че си ходил там като малък.

— Мама откри мястото. Натъкнала се на него, докато обикаляла щата да рекламира ранчото ни. Било позапуснат летен къмпинг, но новите собственици решили да го пригодят за ездачи и да пълнят стаите целогодишно. Постегнали бунгалата, построили конюшня. Мама се влюби в мястото. Ще разбереш защо, когато го водиш.

— Нямам търпение да пристигнем. Но как убеди майка си да те пусне за два дни?

— Преди да тръгна, свърших почти всичко, а и предложих на Хосе да му платя, за да й помага, докато ме няма. Ще се справят.

— Но нали каза, че винаги има работа?

— Има. Но нищо не се опира на мама.

— Тя винаги ли стои в ранчото?

— Не. Пътува често. Посещава клиентите ни поне веднъж годишно, а те са из целия щат.

— Излиза ли във ваканция?

— Не си пада по почивките.

— Всеки има нужда от почивка от време на време.

— Знам. И аз това й казвам. Веднъж дори й купих билети за круиз.

— Отиде ли?

— Върна билетите и взе парите. Замина за Джорджия да види един бик за продан. И го купи.

— За езда?

— Не. За разплод. Още е в ранчото между другото. Злобно животно. Но си върши работата.

София се замисли.

— Има ли приятели?

— Няколко. Гостува им понякога. Членуваше и в градски клуб по бридж. Напоследък обаче иска да увеличи стадото и това й отнема много време. Решила е да развъди още двеста животни, но нямаме достатъчно пасбища. Опитва се да намери място, където да ги държим.

— Защо? Нямате ли достатъчно работа?

Той въздъхна.

— Нямаме избор.

София го погледна въпросително, но той смени темата:

— Ще си ходиш ли вкъщи за Деня на благодарността?

— Да — кимна тя. — Стига колата да не ме изостави. Когато паля, се чува особено виене и свистене, сякаш двигателят пищи.

— Най-вероятно някой ремък се е разхлабил.

— Но сигурно е скъпо да се поправи, а аз съм затруднена материално.