Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Като лекар, който се грижи толкова добре за болните си, че накрая остава без работа?
— Точно така, инспекторе.
— Разбирам, но какво общо имат вашите разсъждения с фондация „Робинсън“?
— Нейните членове имат девиз, ако не се лъжа. Трите „про“… „Проучване, протекция, промоция“. Звучи чудесно, защото е същият и на френски, и на английски език. На практика това означава, че фондацията търси картини из целия свят, че ги откупува и че ги продава…
— Е, и?
— Един талант изличава друг, инспекторе… Едно платно не е нито книга, нито диск… Богатството на един художник не се изчислява по броя на продажбите. Дори е обратното и именно върху това почива цялата система. Едно платно струва много, защото останалите струват по-малко или нищо. Ако пазарът е свободен, ако се играе честно, тоест, ако има конкуренция между критици, школи и галерии, всичко е наред, но ако една фондация е в положение на монопол или почти, нали разбирате?…
— Не напълно…
Гийотен не скрива досадата си.
— Добре де, ако една фондация е монопол, колкото повече открива нови таланти, с други думи, колкото повече обновява изкуството или „про“-то от проучването, ако щете, толкова повече намалява пазарната стойност на останалите си творци, нали разбирате, „про“-то от протекцията…
— Ако трябва да съм напълно честен, не напълно…
Бенавидиш се почесва по главата.
— Ще ви поставя по-конкретно въпроса. Ако едно платно на Моне се загуби в „пространството“, фондация „Робинсън“ има ли начини да го открие?
Отговорът буквално изплющява:
— Несъмнено. Повече от всеки друг! При това, без да подбира средствата.
— Добре — продължава Бенавидиш, който е възприел поведението на Друпи и уредникът на музея оценява това, — последен въпрос. Може би ще ви изненада… Знаете ли за непознати платна на Моне? Не знам какви точно, може би изключително редки или скандални, които могат да бъдат свързани с някоя кървава афера?
Ашил Гийотен пуска една садистична въздишка, като че ли с тревога е очаквал този въпрос. Като апотеоз на разговора.
— Елате — прошепва съзаклятнически.
Повежда го към отсрещната стена, където четирима измъчени голи мъже, очевидно римски роби, се опитват да укротят побеснял кон.
— Вижте тези тела, нарисувани от Жерико, да, от прочутия Теодор Жерико. Най-големият художник, роден в Руан! Разгледайте телата. Движенията им. Художниците поддържат странна връзка със смъртта, инспекторе. Известно е, че за да нарисува реалистично картината си „Потъването на „Медуза““56, той е събирал от болниците ампутирани крака, ръце и отрязани глави. Ателието му е воняло на трупове. В края на живота си, за да лекува собствената си лудост, рисува в дома за душевноболни „Салпетриер“ десет портрета на луди, десет обзети от фиксидеи хора. Тези потрети обобщават терзанията на човешката душа.
Силвио се бои да не би уредникът да се изгуби в това ново отклонение от темата.
— Само че Моне не е бил луд — бърза да каже той, — и не е рисувал трупове…
Лицето на Ашил Гийотен сякаш се прояснява. Редките му коси настръхват върху напомнящия лунен пейзаж череп и заприличват на сатанински рога. Да не би това да е поредният маниак?
— Елате да видите, инспекторе.
Гийотен изкачва два етажа, втурва се в магазина на музея, грабва гигантска книга и разкъсва със зъби найлоновата й обвивка. Рови умело из страниците й като човек, който е свикнал с това.
— Моне не бил рисувал смъртта! Моне не бил рисувал трупове, а само природата! Ах, ах… погледнете, инспекторе, погледнете!
Бенавидиш неволно отстъпва назад. Привидение… на цяла страница.
Картината представлява рисунка на жена със затворени очи. Като обгърната в леден саван, във водовъртеж от мацвания със замръзнали четки, като пленница, затворена в бяла паяжина, която разяжда лицето й. Смъртта…
— Представям ви Камий Моне — чува се гласът на Гийотен. — Първата му жена. Най-красивият му модел, госпожицата с чадърчето насред полето с макове, веселата другарка за неделните му пътувания на село. Моне рисува тази картина на смъртното ложе на жена си. Цял живот няма да си прости, че не е могъл да устои на изкушението да отрази върху платното цветовете на живота, който отлита, че е третирал агонията като най-обикновен обект за етюд. Също като Жерико и манията му да рисува разчленени тела. Като че ли художникът е обсебил и победил отчаяния влюбен. Моне признава, че пред трупа на току-що починалата си жена е станал жертва на механично несъзнателно рисуване. Сякаш е бил под хипноза. Какво мислите за това, инспекторе?
56
Или „Салът на „Медуза““ — Бел.прев.