Лазурна
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572861
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лазурна». Краткое содержание книги:
Искам да знам всичко.
Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.
С „Лазурна” завършва трилогията на Кристин Кашор за Седемте кралства, донесла на авторката световна известност и признание. „Лазурна” е избрана за Книга на годината от „Пъблишърс уикли”, „Къркъс ривю”, Американската библиотечна асоциация и още с излизането си попада в Топ 10 на „Ню Йорк таймс”.
Катса затвори рязко уста и изгледа кръвнишки Хелда.
— Благодаря, Хелда, че спомена тази подробност.
Хелда ловко разгъна чаршаф и той се надипли над леглото.
— Виновна ли съм, задето забравям подробности, след като се поболях от тревога, че кралицата не си е в леглото? — попита тя, грабна възглавница и я заотупва безпощадно, докато заприлича на пухкав послушен облак.
Битърблу сметна, че ще е в нейна полза да поеме юздите на разговора от самото начало.
— Хелда, нужна ми е помощта на шпионите. В града убиват хора, опитващи се да разкрият истината за Лек. Искам да знаем кой дърпа конците. Възможно ли е да разберем?
— Разбира се — сви самонадеяно устни Хелда. — А междувременно, докато убийците се разхождат на свобода, вие скиторите, преоблечена като момче. Не разполагате нито със стражи, нито с името си дори, за да се защитите. Двете ме мислите за глупава старица, чието мнение е без значение.
— Хелда! — възмути се Катса и буквално прескочи леглото, за да застане до нея. — Не мислим така!
— Все едно, все едно. — Хелда отупа още веднъж възглавниците и се изправи да погледне двете млади жени с непристъпно достолепие. — Дори да ме смятахте за Даровита с върховно познание, нямаше да ме слушате и щяхте да шетате на вятърничавия си ум. Мислите се за непобедими, нали? Мислите, че единствено личната ви безопасност не заслужава внимание. Всеки на мое място би полудял. — Бръкна дълбоко в джоба си и хвърли малко вързопче върху леглото на Битърблу. — От самото начало разбрах за тайните ви бягства навън, кралице. Не мигнах и през двете нощи, когато не се върнахте. Спомнете си го следващия път, когато легнете в чуждо легло. Знам под какво напрежение сте поставена… и вие, и лейди Катса — посочи тя. — Не отричам, че задълженията ви надхвърлят обичайните и не бива да ви мерят с аршина на обикновените хора. Това обаче не значи, че ми е приятно да ме лъжат и да ме вземат за глупачка. Предай думите ми и на младия си мъж — заключи тя, вирна леко брадичка и се взря в очите на Катса. После напусна стаята с маршова стъпка.
Последва дълго мълчание.
— Бива я да пази тайни, а? — констатира Битърблу с глас, колебаещ се между срама и тревогата.
— Нали е началник на шпионите ти? — Катса се просна по гръб върху леглото. — Чувствам се ужасно.
— И аз.
— Чудя се какво имаше предвид за По. Не е споменавал тя да знае. Битърблу, вярно ли е, че в града ти вилнеят убийци? Ако е така, не искам да тръгвам.
— Вярно е — отвърна тихо Битърблу. — И аз не искам да тръгваш, но в момента си по-необходима в Естил, нали?
— Битърблу, ела тук, моля те.
Битърблу позволи на Катса да улови ръката й и да я дръпне на леглото. Седнаха с лице една към друга. Дланите на Катса бяха силни, живи и горещи като пещ.
— Къде ходиш нощем? — попита я тя.
И развали магията. Битърблу се отдръпна.
— Нечестен въпрос.
— Не отговаряй тогава — сви рамене Катса. — Не съм По.
_Ала теб не мога да те лъжа_, помисли си Битърблу._Поискаш ли ми нещо винаги ще ти го дам._
— Ходя в Източния град. При приятели — отговори тя.
— Какви приятели?
— Печатар и моряк, който работи с него.
— Опасно ли е?
— Да… понякога. Не е твоя работа и не зависи от мен, така че спри да ме разпитваш.
Катса поседя малко, смръщена на недалечното пространство.
— Печатарят или морякът… Грабнал ли е някой от тях сърцето ти, Битърблу? — проговори тихо.
— Не — поклати глава Битърблу, зашеметена и затаила дъх. — Спри да ме разпитваш.
— Имаш ли нужда от мен?
_Не. Върви си._
_Да. Остани при мен, докато заспя. Кажи ми, че съм в безопасност и светът ми ще придобие смисъл. Обясни ми защо се чувствам така, когато Саф ме докосва. Кажи ми какво означава някой да грабне сърцето ти._
Катса я погледна, отметна косата й назад, целуна я по челото и сложи нещо в дланта й.
— Възможно е нито да го искаш, нито да ти е необходимо. Но предпочитам да го имаш и да не ти потрябва, отколкото да ти потрябва, а да го нямаш.
Катса си тръгна и затвори вратата. Запътена към кой знае какво приключение. Към леглото си най-вероятно, където с По ще забравят за всичко съществуващо.
Битърблу разтвори пръсти и погледна предмета — аптекарски плик с четливо надписан етикет: „Морска трева за предпазване от бременност“.
Вцепенена, прочете инструкциите. После остави настрана билката и се опита да определи какво чувства, ала не стигна доникъде. Спомни си за вързопчето, захвърлено от Хелда върху леглото, и го взе — платнена кесия, съдържаща още един аптекарски плик, също четливо надписан.
Засмя се, несигурна какво му е смешното на момиче с объркано сърце, разполагащо с морска трева до края на детеродната си възраст.