Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Историците описват различно детайлите на неговата разузнавателна мисия, пленяване и екзекуция. Той не е бил обучаван като разузнавач и с готовност признава, че е офицер от Континенталната армия. Как са го хванали? Може в ръцете на англичаните да са попаднали грижливо направените му записки и рисунки на военни обекти. Не е изключено да е бил предаден от своя братовчед — тори.
Каквато и да е истината около залавянето на Хейл, генерал сър Уилям Хау — главнокомандващ британските сили в Северна Америка, нарежда да бъде екзекутиран без процес още на следващия ден — 22 септември 1776 г. Отказани са му дори свещеник и Библия. Когато се изправя на ешафода, Хейл казва смели думи, които са стигнали в различни версии до нас: „Съжалявам единствено че имам само един живот, който да посветя на родината си“ или „Съжалявам единствено че мога да изгубя само един живот за родината си.“ (Някои историци смятат, че последните му думи са вдъхновени от пиесата „Като“ (1713) на Джоузеф Адисън: „Колко жалко, че можем да умрем само веднъж, докато служим на родината си!“)
Последните думи на Хейл са предадени на американците по-късно от един британски офицер. Според някои сведения те са били премълчавани от англичаните, а последните писма на капитана са били унищожени, за да не бъде въздигнат като мъченик. И все пак Хейл се прославя в САЩ като герой на века. През 1914 г. в Йейлския университет е поставена статуя на Нейтън Хейл. Приликата е въображаема, тъй като не е запазен негов портрет. Статуята е на красив млад бунтовник с примка на шията и завързани на гърба ръце. Копие на статуята, създадено през 1973 г., е поставено близо до щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, Вирджиния. През 1985 г. Хейл официално е провъзгласен за герой на щата Кънектикът.
Хексагон
Вж. БИГБЪРД.
Хелмик-младши, Джоузеф
Офицер в оставка от американската армия, арестуван през юли 1981 г. за това, че е продал на руснаците КРИПТОМАТЕРИАЛИ. По време на службата си в Париж от 1962 до 1964 г. той е армейски шифровчик и се слави като човек, който живее нашироко, харчи много и винаги е в дългове. Толкова много е бил задлъжнял на различни нощни клубове, че в началото на 1962 г. командващият офицер го предупреждава, че ако не покрие поне отчасти сметките си, които възлизат на 500 долара, ще бъде предаден на военен съд.
Хелмик се опитва да вземе кредит от банка, но му е отказано. Тогава, един ден преди дадения срок, става доброволен шпионин. Той влиза в съветското посолство в Париж и предлага за пари в брой да предаде секретни данни за американските комуникации и комуникациите на НАТО. Като административен офицер в центъра по комуникации на Главното съюзническо командване в Европа Хелмик има достъп до дипломатическите и военните комуникации между Съединените щати и НАТО. Той продава на руснаците инструкция за използване на техническата документация, техническа информация, ротори и ЛИСТА С КОДОВЕ за КРИПТОСИСТЕМА KL–7 — СТРОГО СЕКРЕТНА армейска кодова машина, широко използвана от американските и съюзническите военни служби и посолства. Хелмик познава и начина на действие на KW–26, друга кодираща машина.
В САЩ (изпратен е за по-нататъшна служба във Форт Браг, Северна Каролина) Хелмик продължава шпионската си дейност — секретните документи предава на съветски разузнавач (само срещу пари на ръка) в Мексико и Франция. Общо получава над 131 000 долара от руснаците. Макар и да се досещат за произхода на неочакваното му богатство, американските разузнавателни служби не могат да докажат шпионската му дейност. През 1961 г. Хелмик се оттегля и регистрира фирма за производство на фаянсови плочки във Флорида.
Очевидно ФБР получава първата конкретна информация за тайния живот на Хелмик едва през 1980 г. През август същата година е извикан за първи разпит. Той признава, че е получавал пари от руснаците, но заявява, че не е предавал каквато и да било секретна информация. В началото на 1981 г. Хелмик отново изпитва остра нужда от пари за компанията си и заминава за Отава, където се свързва със съветското посолство. Забелязан е от канадски специалисти от НАБЛЮДЕНИЕТО. Те предават информацията на ФБР, където вече няколко години съществува негово досие. След като е осъден за шпионаж, Хелмик получава доживотен затвор.