Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
(По-късно вината за провала на Толкачов ще бъде стоварена върху Хауърд. Но през февруари 1994 г. след арестуването на сътрудника от контраразузнаването на ЦРУ Еймс се приема, че Толкачов е предаден от него. В интервю с писателя Дейвид Уайс през 1991 г. Хауърд настоява: „Не съм го предал.“ Еймс твърди, че е предал първата си информация за КГБ през юни 1985 г. В последно време американските контраразузнавачи са склонни да смятат, че и двамата имат вина: Хауърд е предал на руснаците общи данни за московските агенти на ЦРУ, а Еймс им е посочил конкретно Толкачов.)
През юли 1985 г. Хауърд се среща с бивш служител на ЦРУ и му казва, че е предавал информация на руснаците. В ЦРУ стигат слухове за тази среща, но, изглежда, не са предприети никакви действия. Месец по-късно ВИТАЛИЙ ЮРЧЕНКО — високопоставен офицер от КГБ, който преминава на страната на противника в Рим, съобщава на ЦРУ, че бивш служител на ЦРУ, който е имал назначение в Москва, се е срещал с офицери от КГБ през есента на 1984 г. и е издал тайни на агенцията за руски граждани — шпиони на ЦРУ в Съветския съюз. Юрченко добавя, че не знае как се казва. ЦРУ и ФБР започват да издирват внедрен агент.
През септември 1985 г. по молба на ЦРУ ФБР започва наблюдение над Хауърд и получава разрешение от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за телефонно подслушване. На 20 септември от ФБР решават да разпитат Хауърд. Той дава вид, че е заинтересован от евентуално сътрудничество, но още на следващия ден заедно със съпругата си заминава за Санта Фе. По пътя те са „придружавани“ от група сътрудници на ФБР. В удобен момент Хауърд изскача от колата, а на неговото място съпругата му поставя КУКЛА ЗА ЗАБЛУДА. (Вж. ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА.)
На 23 септември ФБР получава разрешение за арест на Хауърд, но по това време той вече е на път за Москва през Копенхаген и Хелзинки. Във финландската столица е поет от сътрудници на КГБ, които работят под прикритие в посолството. Те скриват Хауърд в багажника на автомобил на посолството и тайно го прекарват през финландско-съветската граница край Виборг.
Вината за последвалите арести на Майкъл Селърс — втори секретар на американското посолство в Москва, и на Ерик Сайтс — военен АТАШЕ в посолството, както и на Стомбо и Толкачов се приписва на Хауърд. (Разкритието за предателството на Еймс от 1994 г. налага промени в списъка, кой кого е предал, като предателствата, които са били приписвани на Хауърд, сега се приписват на Еймс.)
През август 1986 г. Хауърд се появява в Москва. Съветското правителство му дава политическо убежище за „проява на загриженост към човечеството“ и съветско гражданство. По-късно Хауърд казва по телевизията: „Аз обичам родината си. Никога не съм извършил нещо, което да е в нейна вреда.“
В книгата си „Конспиративна квартира“ („Safe House“, 1995) той твърди, че се е връщал тайно в Съединените щати с изработен от КГБ фалшив паспорт. След като един от сътрудниците на КГБ му съобщава, че съпругата му е завербувана от ФБР, Хауърд решава да се върне в СССР. Той открива консултантска фирма за обслужване на американци, които желаят да открият свои филиали в Русия.
Хаф-Даф
Вж. ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ.
Хвърчила
Многократно са били полагани усилия за използване на въздушни хвърчила за военно РАЗУЗНАВАНЕ. В края на XIX в. американската армия прави експеримент за издигане на наблюдатели с хвърчила, а също така и с хвърчила, оборудвани с фотокамери. Въпреки че експериментите се оказват успешни, те показват и че хвърчилата са напълно зависими от посоката на ветровете. И затова сериозният интерес към тях скоро угасва.
През Втората световна война идеята за хвърчилата като разузнавателно средство отново се възражда в Германия. Тогава фирмата Фоке-Ахгелис разработва „автоматичното хвърчило“ Fa 330, което се взема на буксир от изплавала на повърхността подводница.
Fa 330 има металнотръбна конструкция с типична опашка на хвърчило. Апаратът лесно се монтира и се демонтира и не заема много място на подводницата. Работното разстояние за издигането му във въздуха е между 56 и 166 м. Телефонна линия свързва наблюдателя с подводницата. Хвърчилото се издига до височина 100 м.