Отвъд зимата [bg]

Напуснаха мотела в девет часа само с по едно кафе в стомаха и гладни. Лусия настоя да идат да закусят някъде, имаше нужда от топла храна в нормална чиния, никакви картонени кутии и китайски клечки, каза. Влязоха в заведение от веригата „При Дени“ и жените си поръчаха угощение от палачинки с мед, а Ричард зарови лъжица в безвкусни овесени ядки. Когато тръгваха предишния ден от Бруклин, се разбраха, че ще се движат всеки поотделно за пред хората, но с времето предпазливостта им се поразхлаби, започнаха да се чувстват толкова добре заедно, че дори Катрин Браун съвсем естествено бе включена в групата.

Пътят беше по-добър, отколкото предния ден. През нощта беше валял незначителен сняг и температурите продължаваха да са малко под нулата, но вятърът беше утихнал, а снегът беше разчистен от шосетата. Можеха да се движат по-бързо и при тази скорост Ричард пресметна, че ще стигнат до колибата около пладне — съвсем по светло, за да се разпоредят с лексуса. Ала час и половина по-късно, след един завой, на сто метра пред себе си видя мигащите сини и червени светлини на няколко полицейски коли, които бяха блокирали пътя. Нямаше отклонение, а ако обърнеше назад, щеше да привлече вниманието.

Стомахът му се качи в гърлото заедно със закуската и устата му се наля с жлъчен сок. Гадене и призрачното видение на неотдавнашната диария го изпълниха с тревога. Опипа горния джоб на якето си, където обикновено държеше розовите хапчета, но не ги намери. В огледалото видя отзад Лусия да му прави окуражителен знак с кръстосани пръсти. Отпред имаше няколко спрели коли, линейка и пожарна кола. Един полицай му посочи да се нареди на опашката. Ричард свали грейката и го попита какво става с най-спокойния тон, на който бе способен.

— Верижна катастрофа.

— Има ли пострадали, старшина?

— Нямам право да давам подобна информация.

Опрял чело в ръцете си на волана, разстроен, Ричард зачака с останалите шофьори, броейки секундите. Пожар гореше в стомаха и в хранопровода му.

Не помнеше да е имал толкова киселини някога, изплаши се да не би язвата му да се е спукала и да е започнала да кърви вътре. Какъв беше този нещастен късмет да попаднат в задръстване точно в момента, когато се разхождаха с мъртвец в багажника и вътрешностите му заплашваха да се преплетат. Ами ако е апандисит? Овесените ядки бяха грешка, не помисли, че разхлабват стомаха. „Ако тези скапани полицаи не освободят пътя, ще се насера тук и сега, само това ми липсва. Какво ще си помисли Лусия, че съм някакъв кекав лигльо, смотаняк с хронична диария“, възкликна на глас.