Признаци на живот [bg]

— Рейф! — изкрещя повторно Мариса.

Той излетя от машинното помещение, омазан с масло и грес.

— Тук имаше двама души — извика Мариса. — Те изсипаха мръсотия в морето около яхтата. Избягаха с мощна моторница на запад. — И тя му показа с ръка чезнещата лодка.

— Боже мой! — извика Рейф. — Искаха да ловят риба.

— Да ловят риба?! — едва не изплака Мариса. — Погледни само какво изляха в морето!

— Исусе! — изкрещя той, като се наведе към водата.

— Може ли тая гадост да докара акули? — запита Мариса.

— Велики боже! Разбира се! — отвърна Рейф.

— О, господи! — Въпреки обзелия я ужас Мариса спусна маската върху лицето си и се хвърли във водата.

Веднага около нея се струпаха риби от всякакъв вид и големина. Видимостта под водата бе намаляла рязко. Мариса се устреми напред, без да мисли за друго, а само как да докара Уенди на яхтата. Близо до входа на тунела тя видя първата акула. Беше немного голяма, покрита с надлъжни тъмни ивици. Тя кръжеше бавно около излятата смрад и изведнъж се стрелна напред, за да налапа цяла върволица проточени черва. Отвратителното същество ужаси Мариса повече от всичко на този свят. Тя заплува наляво към кораловата стена и като заобиколи издатина на рифа, видя Уин, застанал над Уенди, а самата тя се бе заровила под него в цепнатина и изследваше нещо. Главата и торсът й не се виждаха, а навън стърчаха само краката и плавниците.

Преди да стигне до тях, Уин случайно се обърна и видя Мариса. Тя размаха отчаяно ръце, за да го насочи към разиграващата се оргия на чудовищното ядене. Той видя всичко, спусна се енергично към Уенди, раздруса я и загреба мощно към яхтата. Изведнъж започнаха да прииждат все повече и по-големи акули. Сред тях Мариса разпозна и едра риба чук. Огромният звяр имаше вид на експонат, излязъл от праисторическите времена, от ерата на динозаврите. Това чудовище нападна една акула и откъсна парче от нея. В миг наоколо се скупчиха други акули и я изядоха още жива.

Уин профуча край Мариса. Тя се обърна назад, очаквайки Уенди да се появи зад него, но отново стърчаха само плавници. Мариса се поколеба какво да стори и в същия миг се появи главата на Уенди. Тя веднага разбра в каква каша са попаднали. А броят на акулите нарастваше с всяка секунда.

Изпаднала в паника, Уенди се насочи към Мариса, но бе принудена внезапно да спре. Няколко акули се спуснаха помежду им. Мариса заплува по гръб към яхтата, за да може да не изпуска от поглед Уенди. Тя просто се задушаваше от непрекъснато нарастващия ужас.

Изведнъж всички акули се разпръснаха с мощни удари на опашките. Мариса въздъхна, като помисли, че Бог е чул молбата й, но веднага видя какво ги бе разгонило. От тъмните дълбини връхлиташе огромна осемметрова бяла акула, най-кръвожадният звяр сред морските обитатели.

Когато Уенди видя тази грамада, тя се паникьоса напълно. С неритмични, разпокъсани движения на ръцете и краката пое напред. Мариса също побягна. При изхода от канала си позволи да погледне назад. Уенди полагаше отчаяни усилия да се измъкне, но колосалният звяр проявяваше жив интерес към нея.