Признаци на живот [bg]

Мариса не правеше никакви усилия и течението я понесе към другите двама. След като размениха окей сигнализация, и тримата заплуваха наляво, извън канала. Мариса се задържа за кратко над ръба на рифа и се втренчи в тайнствените дълбини. Опита се да преодолее примитивния ужас, потрепери и си помисли какви ли неизвестни същества обитават тази бездна.

Тя забеляза, че Уенди и Уин я бяха изоставили. Заплува бързо, за да се присъедини към тях, уплашена да остане сама. Страховете й обаче бяха веднага изтласкани от неописуемата красота на обграждащия свят. Сребристият облак рибки кардинал, който я заобиколи, изтласка всичките й фобии.

Когато последва другите в кораловото великолепие, тя бе поразена от огромния брой и разнообразието на рибите. Цветовете им бяха по-блестящи от всичко на сушата. Коралите си съперничеха по цветове и форми, като от подобие на глави се променяха до еленови рога. Прозрачни морски ветрила се люшкаха лъкатушно от течението. Омаяна от красотата, Мариса изведнъж се сепна, като осъзна, че другите бяха изчезнали.

Стрелна се напред и скоро видя Уин, спрял на място, да бърка в мрежа, прикрепена към кръста му. Извади ръката си, тя бе пълна с рибки за стръв. Веднага бе обграден от риби папагали. Той ги прогони и отиде до входа на подводна пещера, като размахваше ръка. Сърцето на Мариса подскочи до гърлото. От мрачните дълбини доплува огромна треска, дълга около два метра и тежка към триста килограма. Мариса едва не припадна, но бързо се успокои, когато видя огромната риба да поема направо от ръката на спокойния Уин подадената стръв.

Уенди изплува зад Уин и му сигнализира, че и тя иска да храни тази грамада. Уин й показа как да поднася стръвта. След като Уенди го нахрани, грамадното животно се прибра с мързеливи движения в леговището си, а Уенди го последва и надникна в пещерата, а след това сигнализира на Мариса да дойде при нея. Мариса колебливо я последва. В една от цепнатините се бе разположила огромна зелена моренова змиорка с отворена уста и оголени иглоподобни зъби. Мариса се отдръпна. Би предпочела никога да не види подобно същество. С нова риба Уин успя да го измъкне от цепнатината. Чудовището се загърчи из водата и грабна стръвта със страшните си челюсти, след което бързо се вмъкна в пещерата.

Уенди и Уин продължиха да плуват по дължината на рифа, а Мариса размишляваше върху подводното царство. Прикрит под външния блясък и красотата на рифа, живееше и друг, хищен свят. Неговото ръководно начало беше: яж или ще бъдеш изяден.

След около един час под водата Мариса започна да се изморява. Леко й се гадеше от постоянното люшкане и се умори да се бори с течението, за да не я метне върху острите като бръснач корали. Накрая реши, че за днес й е достатъчно.

Тя сигнализира на Уенди и Уин, че се връща на яхтата. Уенди кимна и понечи да я последва, но Мариса й даде знак да остане, докато се насити на водата.