![Черният флаг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/5/cherniyat-flag-bg-download.jpg)
Черният флаг [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789543892808
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черният флаг [bg]». Краткое содержание книги:
„Някога воювах в името на краля. Подчинявах се на хора с власт и богатство. Сега не служа на никого. Верен съм единствено на екипажа си. Заедно ще си върнем това, което по право ни принадлежи. С кръв и стомана ще се изправим пред могъщите. Капитаните ще проклинат флага ни, кралете ще се страхуват от него. Докато империите произвеждат богатства, ние ще сме там, за да ги обезкървим!“ Едуард Кенуей
Бяха обсадили и двата подстъпа към пристанището. Военните кораби „Милфорд“ и „Роуз“ бяха „мускулите“, ескортиращи флотилия от още пет кораба с войници, занаятчии, провизии, строителни материали — цяла колония, дошла да прогони пиратите и да вкара Насау в правия път. Предвождаше ги флагманът „Делисия“. От него се спуснаха лодки, които да преплават корабното гробище и да стигнат до брега. Когато слязохме там, където се бяха стекли всички обитатели на Насау, мъжете от лодките вече излизаха на сушата. Сред тях забелязах не кой да е, а стария си приятел Удс Роджърс. Слизаше от лодката, загорял от слънцето и изрядно вчесан и избръснат както винаги, макар и с по-измъчено лице. Помните ли обещанието му да стане губернатор на Хавана? Е, изпълняваше го. Помните ли как сподели с мен намерението си да изкорени пиратите от Насау? Изглежда щеше да осъществи и него.
Никога не съм копнял повече за Черната брада. Знаех, че старият ми приятел Едуард Тач щеше да прецени правилно откъде духа вятърът. Смесица от инстинкт и лукавство щяха да му помогнат да се ориентира.
— Мътните ме взели! — промърмори Басмения Джак до мен (изкушавайки съдбата). — На крал Джордж му е писнало от шикалкавенето ни. Кой е мрачният тип?
— Капитан Удс Роджърс — отговорих и понеже не бързах да се срещна отново с него, се смесих с тълпата.
Бях достатъчно близо обаче да видя как му подават пергамент и как му хвърля едно око и подхваща:
— Искаме да преговаряме с хората, които се наричат управници на този остров. Чарлс Вейн, Бен Хорниголд и Едуард Тач. Представете се, моля.
Бенджамин пристъпи напред.
— Страхлив подлец! — изруга Джак.
Уместна забележка. Защото този момент отбеляза края на Насау и зачеркна надеждите ни за републиката.
44.
Ноември 1718 година
Едва когато го видях, осъзнах колко ми е липсвал.
Не подозирах, че скоро ще го изгубя завинаги.
Намирах се на брега на Северна Каролина, в залива Окракоук. Наближаваше изгрев-слънце, а той пируваше — разбира се — и бе будувал цяла нощ — разбира се.
Лагерни огньове блещукаха по целия бряг. Мъжете танцуваха жига в съпровод на цигулка, подаваха си бутилки ром и се кикотеха гръмогласно. Див глиган се въртеше на шиш и изкусителната миризма разбуни стомаха ми. Навярно тук, в залива Окракоук, Черната брада бе основал своя пиратска република и изобщо не възнамеряваше да се върне в Насау и да въдвори порядък.
Чарлс Вейн вече разговаряше с него. Газех по пясъка към тях, предвкусвайки рома и печеното месо. Чарлс Вейн се изправи.
— Разочарова ме, Тач! Изрева той, забеляза ме и добави: — Иска да остане тук. Да върви по дяволите с кучите синове, решили да го последват до бесилката!
Вейн би прерязал гърлото на всеки друг, задето предава каузата. Не и на Черната брада. Черната брада би оковал всеки друг за безочливото ругателство. Не и Вейн. Защо ли? Вероятно от чувство за вина, че е загърбил пиратството. Или понеже, каквото и да мислех за Чарлс, храбростта и предаността му на каузата бяха достойни за възхищение. Никой не се противопостави по-решително на амнистията от Чарлс. Никой не беше по-остър трън в задника на Роджърс от него. Той се насочи срещу британската блокада с брандер, избяга и продължи да организира удари в Ню Провидънс, като подкопаваше властта на Роджърс и се надяваше да получи подкрепа. Въпросното подкрепление се обличаше в черно, когато се сражаваше, и се наричаше Черната брада. Ала когато пристигнах на брега в онова свежо утро, Чарлс Вейн явно бе изгубил и последната си надежда.
Той си тръгна, вдигайки с крака пелени от пясък. Отдалечаваше се от топлината на лагерните огньове, разтреперан от гняв. Изпратих го с поглед, а сетне се взрях в Черната брада. Седеше с разкопчан колан и куртка, а издутото му шкембе изопваше ризата. Той не продума. Махна ми мълчаливо да се настаня на пясъка до него, подаде ми бутилка вино и зачака да отпия.
— Ама че досадник! — възкликна завалено, сочейки далечината, където Чарлс Вейн бе изчезнал.
„Е, проблемът е, че старият неудачник Едуард Кенуей иска същото като досадника“, помислих си.
Макар и отдаден на каузата, Вейн не се радваше на предаността на братството. Жесток открай време, напоследък той бе станал още по-безмилостен и кръвожаден. Разказваха ми как новият му трик бил да измъчва пленниците, като ги завързва за бушприта, пъха кибритени клечки под клепачите им и ги запалва. Дори най-верните му сподвижници започваха да се разколебават. Вероятно Вейн го знаеше не по-зле от мен — че Насау се нуждае от водач, умеещ да вдъхновява. Насау се нуждаеше от Черната брада.