Черният флаг [bg]

Черната брада ме погледна и ми намигна.

— Другият не се е отказал, Едуард — предупредих го. — Ще отвърнат на огъня.

Наистина отвърнаха на огъня. Използваха верижни гюлета и разрушиха кливера ни. В следващия миг победоносните ни викове се превърнаха в крясъци — неспособен да плава, корабът ни се лашна настрани и се килна към стръмния бряг, облизвайки скалите с раздробените си мачти. Докато се клатехме безпомощно в пролива, преследвачът ни се насочи към десния ни борд, предоставяйки ни добра възможност да видим с каква мощ продължава да разполага. Привидно оскъдна. Пред руля стоеше мъж, а Мейнард ръкомахаше до него и викаше:

— Не променяй курса, изравни се с тях.

В този момент Едуард реши, че нападението е най-добрата защита. Нареди на моряците да се въоръжат и да се подготвят за абордаж. Строихме се с извадени саби и пистолети за последна битка в безлюдния тесен пролив в Новия свят.

Барутен дим се стелеше над нас на дебели пластове като хамаци във въздуха. Щипеше очите ни и придаваше на сцената зловещ привкус, сякаш английският платноход е призрачен кораб, появил се от диплите на мъртвешка мъгла. Допълвайки ефекта, палубата му пустееше, с изключение на кормчията и Мейнард, който въртеше диво очи и крещеше като побъркан:

— По-близо, по-близо…

Изражението му, да не споменавам състоянието на кораба му, ни окуражиха, че противникът е пострадал по-тежко, отколкото ни се стори отначало. Казахме си, че това в крайна сметка няма да се окаже последната ни битка и ще доживеем други сражения.

Илюзорна надежда, както скоро разбрахме.

Снишени зад планшира, в гробната тишина чувахме само все по-истеричните крясъци на Мейнард. Не знаехме колцина са оцелели на борда на английския кораб, ала поне един от нас се чувстваше уверен.

— Отсекли сме им главите! Останали са само трима-четирима! — извика Черната брада.

Забелязах, че е надянал черната си шапка и в брадата му горят фитили. Надмогнал махмурлука, обвит в пушек и пламъци, Едуард Тач приличаше на дявол.

— Да скачаме на борда и да ги накълцаме на парчета!

Само трима-четирима? Живите сигурно са повече.

В същия момент киловете на корабите ни се сблъскаха и с боен вик Черната брада ни поведе към палубата на британския платноход. Втурнахме се към Мейнард и кормчията. Оказа се обаче, че Мейнард е добър актьор като приятелката ми Мери Рийд. Щом пиратите скочиха на кораба му, дивото истерично изражение изчезна от лицето му и той изкрещя:

— Сега, момчета, сега!

Капандурата на квартердека се отвори и капанът щракна. Бяха се скрили от нас, преструваха се на мъртви, за да ни подмамят да дойдем. А сега излязоха като пълчища плъхове, побягнали от наводнен трюм — две дузини срещу дванайсет дръзки пирати. Тутакси трясък на стомана, пукот на пистолети и крясъци изпълниха въздуха.