Окото на Ева [bg]

Отби встрани и спря. Запали още една цигара и взе да обмисля положението. Наближаваше полунощ и се чувстваше страшно уморена. Едва ли ще намери вилата; навярно не си спомня правилно пътя. Беше толкова отдавна, преди двадесет и пет години. Тогава бяха деца. Мая водеше бандата, а другите припкаха след нея като овце — Ева, Ханне, Ина и Елсе Гру. Стари, зелени спални чували и консерви. Четене на приказки и червена бира. Дали пък не са съборили жълтия магазин и сега на негово място да има голям търговски център, мислеше си Ева. А може би не строят търговски центрове навътре в гората. Продължи да шофира, даде си още двадесет минути. Не го ли намери в това време, ще се върне. А защо да не пренощува в колата и да продължи търсенето на дневна светлина? Мисълта да спи на задната седалка обаче не я изкушаваше особено. Тук си беше абсолютна пустош и се съмняваше дали би се осмелила да остане. Включи на скорост и отново излезе на пътя, загасяйки цигарата в препълнения пепелник. Погледна още веднъж часовника и даде газ. Сети се, че пътят минава през мост, по който навремето се движеха овце и кози. Катереха се зигзагообразно нагоре и взимаха остро завоите. През зимата почистваха пътя само до Туристическия дом, та се налагаше Мая да преодолява последната отсечка на ски. Добре че поне не беше паднал сняг, но горе може и да е валяло и да трябва да прегази останалата част. Не беше помислила за това. Ева не беше голяма любителка на живота сред природата и сега се чувстваше глупаво. Запали поредната цигара. Наистина започваше да й става неприятно. Взираше се в черната гора в търсене на някаква светлинка. Включи радиатора по-силно. Тук, горе, въздухът беше по-различен, някак по-остър. Дявол го взел, колко е далече! Елмер сигурно вече е в леглото, а кошмарите и него го чакат да затвори очи. Навярно седи сам в стаята и пие третото си уиски, а жена му отдавна спи невинно под юргана. Не му е лесно да си легне с образа на Мая, запечатан върху ретината, и с усещането за ритащите под него крака, докато я задушава с възглавницата. Положително се е борила с всички сили. Мая беше силна, но Ева никога няма да спре да се учудва колко невероятно по-силни са мъжете. Дори не е задължително да са особено едри, просто сякаш са направени от друг материал. Изведнъж натисна спирачките. Отляво в далечината светеше. Постепенно различи добре познатата оранжева табела — четириъгълна, с голямо К върху нея.