Окото на Ева [bg]

Най-накрая се появиха трима мъже един след друг. Той спря до бялата кола и прокара ръка през косата си — този път беше пусната, но тя разпозна профила му, както и биреното му коремче. Говореше, жестикулираше и побутваше приятелски с юмрук другите двама.

Сякаш нищо не се е случило!

Тя разбра, че разговарят за колата, защото оглеждаха гумите. Единият се наведе и посочи под скарата, а Елмер поклати глава в знак на несъгласие. Постави ръка върху покрива на колата, все едно показваше, че е негова. Стоеше разкрачен, жестовете му бяха типично мъжки. Ева включи на скорост и потегли бавно напред. Може би той е адски луд шофьор и ще изчезне за нула време. Колата му изглеждаше здрава, докато нейната щеше да се разпадне всеки момент. От друга страна, би могло да мине и добре, защото по това време движението беше натоварено. Когато запали, моторът на колата му изръмжа сърдито, сякаш под капака се намираше много по-мощен мотор. Другите двама отстъпиха встрани. Той им помаха и подкара бавно към вдигнатата бариера. Тя имаше късмет. Той даде десен мигач — щеше да мине покрай нея. Ако е достатъчно бърза, би се вредила да кара непосредствено след него. Беше си сложил слънчеви очила. В момента, в който тя потегли, той погледна в огледалото. Стана й неприятно, опита се да запази безопасна дистанция, движейки си много бавно след него по натоварената главна улица в посока извън града. Той мина покрай болницата и погребалното бюро и след малко се престрои в дясното платно. Караше допустимо бързо и без никакви нарушения. Отмина видеоклуба и компютърния магазин. Наближаваха улица „Росенкранц“. Той погледна още веднъж в огледалото и даде десен мигач. Ева се видя принудена да продължи напред, но успя да зърне в огледалото, че той спря до зелен жилищен блок, пред първия вход. Малко момченце тичаше към него. Дали не беше синът му? После се скриха.