Кървави книги (Том 5) [bg]

Клив изкрещя.

- С мен... - каза Тейт и следващите му думи се изродиха в

неразбираем брътвеж.

Глухата улица внезапно се изпъли със светлина и фигурите на Били и чудовището избледняха. Клив се опита да ги задържи в съзнанието си, но те се изплъзнаха и очертанията на града бяха заменени от друга, по-стабилна реалност - светлина, лице (лица) и глас, който го приканваше да се събуди от един абсурд в друг.

Докторът беше сложил хладна длан върху челото му.

- Какво сънуваше, за бога? - попита го идиотът му с идиот.

* * *

Били беше изчезнал.

От всички загадки, с които управителят на „Пентънвил“, Девлин и нахлулите в „Б. 3. 20“ надзиратели се бяха сблъскали през онази нощ, чудодейното изчезване на Уилям Тейт от една заключена килия беше най-озадачаващата. За гледката, превърнала отговорника на етажа в хилещ се малоумник, не беше изречена и дума - беше по-лесно да повярват в някаква колективна халюцинация, отколкото да признаят, че са видели друга реалност. Когато Клив се опита да им разкаже събитията от нощта и предхождащите я нощи, монологът му, често прекъсван от сълзи и мълчания, беше посрещнат с престорено разбиране и тайна размяна на погледи. Въпреки снизходителното им отношение те го накараха да повтори налудничавия си разказ няколко пъти, понеже търсеха улика, която да им подскаже що за фокус е направил Били. И когато не намериха нищо смислено, за което да се хванат, започнаха да губят търпение. Утешителните думи преминаха в заплахи. Задаваха му един и същ въпрос отново и отново, всеки път по-силно от предишния: „Къде е Били?“. Но Клив им отговаряше с неизбежното: „В града“. И после допълваше: „Той е убиец, нали разбирате“.

- А тялото му? - попита накрая управителят. - Къде е тялото му?

Клив каза, че не знае. И наистина не знаеше, поне тогава. Сети се за

моравата чак след четири дни, когато стоеше до прозореца и зяпаше пролетните насаждения в градината между крилата.

Отиде при Мейфлауър, когото бяха върнали на мястото на Девлин, и рече:

- Той е в гроба. Били е при дядо си. Дим и сенки.

Изкопаха ковчега под прикритието на нощта зад параван от пръти и насмолен брезент на светлината на лампи, ярки като ден, но не така горещи. Отговорът на загадката около изчезването на Тейт, който бе предложил Клив, беше посрещнат с всеобщо недоумение, но нито едно обяснение, било то и абсурдно, не можеше да остане непроверено. Затова се събраха при немаркирания гроб и го разкопаха, макар да си личеше, че никой не е пипал пръстта от цели пет десетилетия: управителят, избрани полицаи, един патолог и Мейфлауър. Един от лекарите, който смяташе, че Клив ще се излекува от нездравите си самозаблуди само ако види съдържанието на ковчега и се увери с очите си, че греши, убеди управителя, че затворникът също трябва да присъства.