Кървави книги (Том 5) [bg]

- Напротив. Разбирате ме чудесно. Просто искате да се продадете като всеки друг. На най-високата цена, а? Да не би да сте наемен убиец?

Клив поклати глава:

- Просто спя и сънувам.

Раздразнението на мъжа изглежда се поуталожи.

- Направете ми услуга. Аз нямам никакво влияние. Някои идват тук и си тръгват след броени часове. Но те са професионалисти. Знаят как да се споразумеят. А аз? Извърших престъпление от страст. Пристигнах неподготвен. И ще си остана тук, докато не успея да сключа сделка. Моля ви, помогнете ми.

- Не мога - отговори Клив, без да е сигурен какво има предвид онзи.

Убиецът кимна.

- Разбира се. Не съм и очаквал...

После се обърна и отиде при фурната. От вътрешността й излизаше нажежен въздух и замъгляваше скарата. Той постави небрежно една от изгорените си длани върху отворената врата и я повдигна, за да я затвори, но миг по-късно тя зейна отново със скърцане.

- Знаете ли колко апетитно мирише опечената плът? - попита мъжът, докато правеше повторен опит да затвори фурната. - Кой може да ме вини?

Клив го остави да си бърбори несвързано. Дори в думите му да имаше някакъв смисъл, едва ли си заслужаваше да се опитва да го проумее. Приказките за смяна и напускане на града бяха отвъд способностите му за разбиране.

Продължи да крачи по улицата, като се стараеше да не наднича в къщите. Беше видял достатъчно. Скоро щеше да се съмне и алармата на етажа щеше да се включи. А можеше да се събуди и сам; за тази нощ се беше наситил на приключения.

Тогава видя момичето. Беше шест- или седемгодишно и стоеше на следващата пресечка. Твърде малко, за да бъде убиец. Той се загледа любопитно в него, а то, дали от срамежливост, или по друга причина, се обърна надясно и избяга. Клив го последва. Докато стигне до пресечката, момичето вече се бе отдалечило на значително разстояние. Той също се затича. И както често става насън, физичните закони за преследвач и преследван внезапно се промениха. Докато момичето бягаше с лекота, Клив имаше чувството, че въздухът се е сгъстил като меласа. Но той не се отказа от гонитбата. И скоро се озова в лабиринт от дворчета и алеи. За разлика от централната част на града, в това гето всичко беше занемарено. Видя островче от започнала да повяхва трева; недовършено строително скеле, от което висеше примка; купчина пръст. А после - стена.

Момичето го бе отвело в задънена улица и беше потънало вдън земя, а пред него се извисяваше ерозирала тухлена стена с тясно прозорче. кЛив пристъпи към нея - нещо му подсказваше, че не случайно е доведен тук. Надзърна през нацвъканото от птици армирано стъкло... и видя една от килиите в „Пентънвил“. Стомахът му се преобърна. Що за номер беше това? Да тича из този сънуван град само за да се озове отново в затвора? Но след няколко секунди осъзна, че това не е неговата килия. Беше онази на Лоуел и Нейлър. По сивите тухли имаше техни снимки, а подът, леглото и стената с вратата бяха изплескани с кръв. Още едно място на убийство.