Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Стоун Барингтън.

— Стоун8 — опита тя името на вкус. — Харесва ми.

— Това е моминската фамилия на майка ми.

— Хубаво е. Сега ще ми отговориш ли защо не ми каза истинското си име в самото начало? Щях да те харесвам много повече.

Стоун не можеше да си представи как би могла да го харесва повече от онова, което му бе демонстрирала.

— Ако ме извиниш, ще отговоря на този въпрос по-нататък и ще ти кажа истината.

— Добре. Какво искаш да научиш от мен?

— Всичко, което ти е известно за Мартин Бероун.

Тя примигна.

— Откъде знаеш името му?

— Случайно научих.

— Стоун, обеща, че ще ми казваш истината!

— Разследвах го, не научих много, а ми трябва информация.

— Защо, за бога, си го разследвал?

— Обещавам да ти кажа, но по-нататък.

— Добре, какво точно искаш да знаеш?

— Как се запознахте?

— Едно момиче, което познавам, актриса, ни запозна на парти.

— Какво парти?

— Работех в банка, в центъра. Бяха ни наели… просто като декорация към интериора, мисля. Тя го беше срещнала на предишното парти. Беше очарователен, нещата следваха естествения си ход и не след дълго той ми предложи да се пренеса на яхтата. Тогава аз живеех при друга приятелка и беше голяма теснотия.

— Доби ли някакво впечатление що за бизнес върти?

— Не веднага, но за период от около две седмици чух някои неща от репликите му при телефонни разговори.

— Какво научи?

— Говореше за пренасяне на нещо — не казваше какво точно, но мисля, че имаше предвид пари. Първо си мислех, че става дума за наркотици, но сега мисля, че говореха за пари.

— Казваше ли как ще ги пренасят?

— Споменаваше камиони и доставки.

— Значи пренасят пари в наличност?

Тя кимна.

— Така мисля: между Ел Ей и Мексико.

— Има ли някакъв график?

— Пътува два-три пъти седмично, но не съм сигурна дали всеки път ходи до Мексико.

— Според теб лично ли осъществява превоза, например с колата си?

— В поршето няма много място — напомни тя.

— Знам, но ставало ли е дума за нещо по-голямо?

— Веднъж спомена камион.

— Знаеш ли кой му е шеф?

— Никой, компанията си е негова собствена.

— Но сте се запознали в „Сейф Харбър Банк“, нали?

— Как разбра в коя банка е станало? Аз не ти казах!

— Това не е случайност. Познаваш ли оттам човек на име Иполито?

— Да, той е шефът на банката, мисля. Някой ми го посочи на партито. В един момент ме помоли да му занеса питие.

— Какво ти е впечатлението за него?

— Гледаше на мен като на проститутка, което страшно ме ядоса.

— Обърна ли внимание какви отношения поддържат Бероун и Иполито?