Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Първо ще ги накисна в прясна вода, за да измия солта, после, докато съхнат, ще ги изгладя няколко пъти.

— Мога ли да се надявам?

— Надежда има винаги, сър, но не бих бързал да давам големи обещания.

— Направи каквото може — поръча Стоун и му подаде петдесет долара.

— Ще се постарая, сър.

Момчето си тръгна с дрехите и Стоун затвори вратата. Поспа малко и късно следобеда го събуди Рик.

— Организирах срещата с човека от ФБР, но ще ти струва една скъпа вечеря.

— Чудесно, къде?

— Има едно заведение, казва се „При Майкъл“, в Санта Моника. — Той му даде адреса и указания как се стига дотам.

Отпочинал и освежен, Стоун пристигна в заведението в уговорения час. Рик и някакъв мъж вече го чакаха на маса в прекрасна градина.

— Стоун, това е Хенк Кейбъл — представи мъжа Грант.

Стоун стисна ръката на агента от ФБР.

— Ние се познаваме — каза той.

— Откъде? — изненада се Стоун.

— Имахме една среща по повод случая Саша Нижински, преди няколко години, в Ню Йорк. Тогава работех там.

— А-а… сега си спомням.

— Ти правеше всичко възможно, за да ни държиш далеч от следствието.

— Предполагам, че съм се старал — съгласи се Стоун.

— Нямам нищо против теб — местните по правило постъпват така.

— Е, доволен съм. А сега с какво се занимаваш тук?

— Ръководя отдела за финансови разследвания.

— Точно човекът, който ми трябва — усмихнато каза Стоун.

— Да поръчваме — ентусиазирано предложи Рик.

Поръчаха си питиета, разгледаха подробно менюто, избраха си вечеря и се заловиха за работа.

— Добре, казвай какво искаш от нас — започна Кейбъл.

— Повече, отколкото мога да ви предложа — предупреди Стоун.

— И колко ще ми струва?

— О, каквото давам, е безплатно. Не търся слава, интересува ме само да възтържествува справедливостта.

Кейбъл изцвили от престорен възторг. Намеси се Грант.

— Хенк, мисля, че ще спечелиш, ако го изслушаш.

— Окей, окей, казвай, Стоун.

Стоун се обърна към Грант.

— Рик, ти намери ли нещо за „Бероун Файненшъл Сървисис“?

— Регистрирана е по правилата във всички щатски и федерални агенции, но е нещо като кошница. Щабквартирата е в занемарена административна сграда на Ла Сиенага — държат там последния шести етаж, около сто и осемдесет квадратни метра площ.

— Не е много. На други места?

— Само на още едно — в Тихуана, Мексико.

— Доста необичайно.

— Най-необичайното е, че в онзи тесен офис има прокарани над четиридесет телефонни линии, включително няколко за бърза модемна връзка.

— На мен ми звучи като букмейкърски пункт — обади се Кейбъл.

— Чувал ли си някога за букмейкъри, регистрирани на щатско и федерално ниво като организация за широкоспектърни финансови услуги? — попита го Грант.