![Дарвиния [Darwinia - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/9/darviniya-darwinia-bg-download.jpg)
Дарвиния [Darwinia - bg]
- Автор: Уилсон Роберт Чарльз
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-056-9
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дарвиния [Darwinia - bg]». Краткое содержание книги:
Облицованото с плюш фоайе на хотел „Империал“ беше празно. Посетителите бяха излезли отвън на улицата да гледат артилерийския обстрел. Каролайн прекоси помещението и се изкачи по стълбите, следвана от Колин и Лили.
Колин отключи вратата на своята стая. Лили незабавно изтича до прозореца, за да гледа битката зад стената на складовете. Момичето с радост бе напуснало госпожа Де Кьониг — то също искаше да види какво ще се случи.
— Фойерверки — подвикна развълнувано.
— Не точно, миличка. Това е нещо лошо.
— И шумно — допълни Лили.
— Много шумно.
„Дали сме в безопасност тук?“ — зачуди се Каролайн. Може би трябваше да идат другаде.
Стените се разтърсиха от поредния артилерийски залп. Американски оръдия, помисли си Каролайн. Какво означаваше това? Дали двете с Лили сега не бяха врагове на територията на воюваща страна. Изведнъж в складовете избухна пожар и тя дръпна дъщеря си от прозореца. Чу се силен трясък, нещо изригна — може би мунициите в склада на Джеръд. От изток духаше умерен, но постоянен вятър и нещо вече гореше в далечния край на улица „Кендълуик“.
Лейтенантът се покашля. Тя се обърна и видя, че е останал на прага на отворената врата.
— Трябва да се явя в частта си — рече той.
Ударът беше неочакван. Мисълта, че ще остане сама, я ужаси.
— Колин, недей, не ни оставяй тук!
— Каролайн, дългът…
— Дългът да върви по дяволите! Няма да остана сама тук. Нито ще изоставя Лили. Тя има нужда от човек, на когото да разчита. — „И аз също“ — добави мислено Каролайн.
Колин я гледаше с безпомощен и нещастен вид.
— Каролайн, за Бога, та ние сме във война!
— И какво ще направиш? Ще спечелиш войната с голи ръце?
— Аз съм войник — опита да се защити той.
— От колко време — от десет години? Божичко, не ти ли омръзна? Не мислиш ли, че е време да се откажеш?
Той не отговори. Каролайн му обърна гръб и застана до дъщеря си. Димът от горящите складове се стелеше над реката, но тя виждаше ясно флотилията от американски кораби и няколкото потопени британски канонерки.
Оръдията най-сетне бяха замлъкнали. От улицата долитаха изплашени викове. Вятърът разнасяше дим с горчив привкус.
Настъпи тягостна тишина. Колин пръв я наруши:
— Мога да поискам да ме освободят. Но не и по време на война. Наистина съм си го мислел…
— Не ми обяснявай — прекъсна го Каролайн.
— Не бих искал никоя от вас да пострада. — Той се поколеба. — Може би моментът не е подходящ, но ще ти призная, че те обичам. И ужасно държа на Лили.
Каролайн застина.
„Не точно сега — помисли си тя. — И ако не го казва като извинение, за да се измъкне.“
— Опитай се да ме разбереш — помоли я той.
— Разбирам те. А ти?
Никакъв отговор. Само звукът от затваряща се врата.
„Проклет да е — въздъхна беззвучно тя. — Може би повече няма да го видя.“
Но когато се обърна, той все още беше в стаята.
Основните цели при нападението бяха арсеналът и няколко британски военни кораба на пристанището — всичките разрушени през първия час от канонадата. Арсеналът и складовете горяха през цялата нощ. Британските кораби потънаха в Темза.
Повредите по самото пристанище не бяха сериозни и дори пожарите можеха да бъдат потушени, ако не бяха избухващите в складовете снаряди.
Първата цивилна жертва беше един пекар на име Саймън Емануел, пристигнал съвсем скоро от Сидни. Клиентите бяха напуснали хлебарницата му още в началото на атаката. Той самият бе при пещта, с намерението да изнесе чувалите със зърно, когато един снаряд проби покрива, избухна в краката му и го уби на място. Последвалият пожар погълна магазинчето и се разпространи бързо към съседните къщи.
Неколцината доброволци, които опитаха да потушат пожара, въоръжени с кофи с вода, бяха прогонени от взрива на наскоро поставения бойлер. Двама градски служители и една бременна жена загинаха при експлозията.
Вятърът от изток обгърна града в дим.
Каролайн, Колин и Лили прекараха следващия ден в хотелската стая, макар да знаеха, че няма да могат да останат още дълго време. Повечето магазини на улица „Търговска“ бяха затворени и някои от тях вече обрани. Колин се върна с комат хляб и буркан сладко от меласа. Кухнята на „Империал“ също бе пострадала от обстрела, но хотелът предлагаше безплатно вода в столовата.
През цялата сутрин Каролайн гледаше горящия град.
Пожарът на пристанището бе овладян, но на изток огънят продължаваше да бушува и заплашваше да обгърне целия град. Пламъците прескачаха с лекота от една къща на друга, пришпорвани от менящия посоката си вятър. Миришеше на сажди и на нещо още по-лошо.