Дарвиния [Darwinia - bg]

Разбира се, войната бе послужила и на боговете. Вейл предположи, че никога няма да разбере истинските им намерения. Може би целта бе да нарасне всеобщото недоверие и омраза, да се създадат условия за ново насилие. Но боговете по правило криеха мислите си.

Имаше кратко съобщение в „Пост“: във връзка със смъртта на директора на Смитсониановия институт Юджийн Рандал са проведени разпити на британски националисти и симпатизанти. Името на Вейл не се споменаваше.

— Трябва да ми благодариш — подхвърли той на Крейн, — че поех всичко върху себе си.

— Доста интересен израз. Само че не е съвсем верен. Ти си твърде полезен. Мисли за това по този начин: дойде време да се освободиш от своята сегашна самоличност. Полицията ще намери обгорения ти труп в останките на къщата. Случаят е приключен.

— И чий ще е този труп?

— Има ли значение?

Предполагаше, че няма. Поредната невинна жертва в неспирната космическа еволюция.

— Вземи това — Крейн му подаде плик, в който имаше билет за влак и пачка стодоларови банкноти. Билетът бе за Ню Орлиънс. Със същия успех можеха да го пратят и на Марс.

— Влакът ти потегля в полунощ.

— Ами ти?

— Мен ме пазят, Елиас. — Той се усмихна. — Не ме мисли. Може би ще се срещнем отново след някое и друго десетилетие.

„Господ да ни е на помощ!“

— Питал ли си се някога има ли край всичко това?

— О, да — кимна Крейн. — И мисля, че ще го видим. Нали, Елиас?

Фойерверките достигнаха кулминацията си. Звезди избухваха под грохота на оръдията — сини, виолетови, бели. Хубаво предзнаменование за новата администрация на Хардинг. Крейн ще се развихри, помисли си Вейл, в този модерен Вашингтон. Крейн ще се издигне като ракета.

„А аз ще потъна в забрава и може би така е по-добре.“