Дарвиния [Darwinia - bg]

Финч внезапно вдигна глава и го изгледа изплашено.

— Продължавай — подкани Гилфорд.

— По акцента си личеше, че този мръсник не е партизанин. Неведнъж съм пил с тях. Повечето са французи или италианци, обичат да се правят на патриоти и да размахват знамена, както и да пострелят по американските колонисти. Но най-известните от тях са пирати, въоръжени до зъби търговци, които се прехранват, като издебват по крайбрежието товарни кораби и ги обират, твърдейки, че вземат митническа такса. После профукват всичко в някой крайбрежен вертеп. А нагоре по Рейн единствените пирати са миньорите на свободна практика със собствени политически виждания. Този тип беше американец. Каза, че са го наели в Джеферсънвил и че групата им навлязла във вътрешността да преследва експедицията на Финч. Обещали им добри пари.

— Знаеше ли кой ще им плаща?

— Не, до сетния си дъх не каза. Нямах много възможности да го разпитвам. Трябваше да се погрижа за Финч и да се върна по-скоро при теб и Съливан. Мислех да го метна на една шейна и да го докарам при теб, но кучият син избяга.

— Избяга?

— Оставих го за малко, колкото да впрегна змията. Е, не съвсем сам, Финч беше с него, но се оказа, че това няма значение. Когато се върнах, беше изчезнал. Духнал.

— Одеве каза, че умрял. Че краката му били простреляни.

— Така беше, краката му бяха на кайма, костите му стърчаха навън. Но когато се върнах, го нямаше. Видях само стъпките. И като ти казвам, че избяга, имам предвид точно това — беше побягнал. Като заек, право към руините. Сигурно можех да го проследя, но си имах друга работа.

— Не мога да повярвам, че е истина — рече Гилфорд.

— Аз също, но стана точно така.

— И Финч е бил при него?

— Да — потвърди намръщено Том, — но не обели дума по въпроса.

Гилфорд се обърна към геолога. Изглеждаше като съкрушен човек, изгубил правото да води хората си заради отговорността за дадените жертви. Нямаше и следа от предишната му превзетост, нито от строгия поглед и гордата осанка.

— Доктор Финч?

Ученият го погледна разсеяно. Сетне отново се втренчи в пламъците.

— Доктор Финч, видяхте ли какво стана с мъжа, за когото говори Том?

Финч извърна глава на другата страна.

— Няма смисъл — рече Том. — Ням е като дънер.

— Доктор Финч, за нас е важно да разберем какво се е случило. Помогнете ни, за да ви върнем у дома.

— Беше чудо — произнесе пресипнало Престън Финч.

Траперът го изгледа учудено.

— Доктор Финч? — продължи да упорства Гилфорд. — Какво по-точно видяхте?

— Раните му заздравяха. Краищата им се събраха, костите се сраснаха. Той стана. Погледна ме. И се изсмя.

— Само това?

— Повече не видях.

— Дано ти е от полза — подхвърли презрително Том Комптън.