Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Арчибалд Донахю-Стивънс беше висок, сух, болезнено бледолик мъж с фини китки и въздълги пръсти. Едва ли не всичките му кръвоносни съдове изпъкваха като топографска карта през почти прозрачната му кожа. Ана-Мария го разтресе и в мига, щом сър Арчибалд сънено отвори очи, с мълниеносно движение извади и двете му ръце от раменните стави.
Сър Арчибалд се напика.
Болката и страхът у него дълго се бориха за надмощие и Ана-Мария така и не разбра кой надви, защото нещастникът изпадна в несвяст. Но тя предварително се беше погрижила да набави всичко необходимо от собствената му домашна аптечка. Щом го върна в съзнание, сър Арчибалд отново я съзря и пак се опита да припадне.
Ана-Мария не издържа и му се скара:
— Стой мирно, глупако!
Говорещата лъвица му дойде много и се наложи да се погрижи и за сърцето му. Но Ана-Мария наистина бе предвидила всичко. Докато Арчибалд Донахю-Стивънс се луташе между бялата спалня и мрака на отвъдното, тя изхвърли напиканите шорти в банята, измъкна от дрешника нов, колосан бял чифт, преоблече го, включи модема на собствения му „Пауърбук“ в телефонната линия до главата му и се приготви за демонстрацията.
Силата на съвременната медицина си каза думата след десетина минути. Сър Арчибалд се размърда, което бе голямо постижение при това състояние на ръцете му. После отвори очи и Ана-Мария му набута компютъра в лицето, така че да вижда само екрана, но не и нейната физиономия.
Тогава започна лекцията си:
— Престани да се правиш на глупак. На младини си пушил марихуана, така че трябва да си свикнал с всякакви видения. Защо на времето розовите слонове не те стряскаха, а сега се напика, като съзря някаква си рижа лъвица. Я, се дръж като мъж, моля ти се!
Сър Арчибалд, естествено, не й отговори, пък и тя не се надяваше, че още с първата блага дума ще открехне портите към мизерната му душа.
— Виж какво, сър Арчибалд. Дай да се разберем. Аз съм тази, която ти плаща и мога да го докажа. Схващаш ли какво ти говоря?
Сър Арчибалд направи опит да се размърда, но изохка и се отказа.
— Много добре знам, че нищо ти няма. Само ръцете ти са извадени от раменните стави, но ако си послушен и свършим работата, за която съм дошла, накрая пак ще ти ги наместя. Обещавам.
Сър Арчибалд се опита да надигне единия си крак и за голямо свое учудване успя.
— Видя ли, че нищо ти няма — побърза да затвърди успеха Ана-Мария. — Хайде да се разберем така: когато трябва да кажеш „да“, ще си вдигаш десния крак, а за „не“ — ще вдигаш левия. Я да видим сега какво си разбрал.
Сър Арчибалд размърда и двата си крака, но Ана-Мария го сръга в ребрата и той чинно вдигна десния.
— Отлично. А сега да продължим нататък. Ще ти покажа паролата, с която се свързваш с мен. От теб се очаква да я потвърдиш.
Щом паролата се изписа на екрана, сър Арчибалд се опули и тутакси вдигна десния си крак. Ана-Мария се обнадежди от постижението:
— Сега ще видиш как прехвърлям вноската за този месец в банковата сметка на твоя изследователски център. Щом трансферът се осъществи, искам да го потвърдиш.
Само след миг десният крак на сър Арчибалд въодушевено се вдигна почти до тавана. Ана-Мария беше удвоила сумата. Като следваше желязната логика на моркова и тоягата, тя продължи:
— А сега да видим мога ли да ошушкам твоята тайна банкова сметка? Нали знаеш, ако работата стане, искам да видя десния ти крак да щръкне.
Още докато говореше, лъвицата с лекота изнуди собствения компютър на сър Арчибалд да нареди всички пари от тайната му банкова сметка да се прехвърлят в една от нейните анонимни посестрими в Швейцария, която, естествено, беше на Ана-Мария.
И тогава стана чудо:
— Не ми пипай банковата сметка! — изпищя сър Арчибалд. — И престани с тия фокуси с краката. Аз мога прекрасно да говоря.
Ана-Мария се усмихна, отмести екрана, заврян в носа му, приседна на леглото, като внимателно му затисна краката много-много да не мърда, и взе да предразполага Арчибалд Донахю-Стивънс към изповед с благия глас на пътуващ проповедник:
— Сър Арчибалд, защо хората те наричат сър?
— Баща ми беше английски благородник — смутолеви Арчибалд Донахю-Стивънс.
— Преди да се пресели в Америка ли? — съпричастно се поинтересува Ана-Мария.
— Английският благородник цял живот си остава английски благородник — тросна се болезнено бледоликият сър Арчибалд и се нацупи като малко дете, на което са дали да пие рибено масло.