Стаена смърт
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Госпожица Марпъл [bg] #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
— Бях глупава… много глупава. Всички бяхме глупави. Трябваше да забележим веднага. Тази реплика от „Дукесата на Малфи“ беше ключ към всичко. В пиесата ги произнася един човек, който убива сестра си, за да й отмъсти задето се е омъжила за любимия си. Да… бяхме глупави.
— И след това? — попита Джайлс.
— След това той е довел докрай целия си сатанински план. Качва трупа горе. Слага дрехите в куфара. Хвърля в кошчето бележката, която трябва да убеди Келвин.
— Но нима — попита Гуенда — за него не е било по-добре баща ми наистина да бъде обвинен в убийство?
Мис Марпъл поклати глава.
— О, не. Не би могъл да рискува с това. Той е хитър шотландец, знаете, и е изпитвал страхопочитание към полицията. А полицията не може лесно да повярва, че някой е убиец. Преди това щяха да се задават неудобни въпроси, да се сравняват показания и всичко останало. Не, неговият план е по-сигурен и по-хитър. Трябвало е само да убеди Халидей, най-напред че е убил жена си, а после, че е луд. Накарал го е да отиде в санаториума, но ми се струва, че не е искал той напълно да повярва, че страда от някаква психоза. Баща ти, Гуени, е приел тази версия главно заради теб, струва ми се. Продължил е да вярва, че е убил Хелън. Той е умрял, убеден в това.
— Ужасно! — каза Гуенда. — Ужасно, ужасно, ужасно!
— Да — съгласи се мис Марпъл, — едва ли има друга дума… И си мисля, Гуенда, че заради това този детски спомен се е запечатал толкова дълбоко в паметта ти. Онази нощ злото просто е било във въздуха…
— Ами писмата? — попита Джайлс. — Писмата на Хелън? Почеркът е нейният, не са фалшиви.
— Но разбира се, че са фалшиви! Той е искал да ви спре, да не разследвате повече. Изглежда е можел да имитира почерка на сестра си доста точно, но е знаел, че с това няма как да заблуди експерт. Така че образецът на нейния почерк, който ти даде, чисто и просто е написал сам. И двата почерка са напълно еднакви.
— Боже! — възкликна Джайлс. — И през ум не ми беше минало.
— Така е — каза мис Марпъл — защото вярваш на думите. Наистина е много опасно да се доверяваш на хората. Аз не съм го правила от години.
— Ами брендито?
— Направил го е в деня, когато дойде с писмото на Хелън и разговаря с мен в градината. Докато мисиз Кокър излезе, за да ми каже, че е дошъл, той е останал сам във всекидневната. Отнело му е само миг.
— Боже мили! — каза Джайлс. — И в полицейския участък след убийството на Лили Кимбъл, ме караше да дам на Гуенда бренди. А как е успял да се срещне с нея по-рано?
— Много просто. В истинското си писмо до нея, той й е предложил да се срещнат в Удли Кемп и да вземе влака, който тръгва от Дилмут в два и пет. Той я е причакал на пътеката и я е удушил, след това просто е сменил писмото у нея (тя е трябвало да го носи, заради напътствията за мястото на срещата) с друго, след което се е прибрал вкъщи, за да разиграе малкия си театър пред вас.
— А Лили наистина ли е била опасна за него? В писмото й нямаше нищо застрашително. По-скоро, тя се съмняваше в Афлик.
— Може и да е била. Защото чужденката Леони — единствената истинска опасност за Кенеди — е разговаряла с нея. Тя го е видяла през прозореца на детската стая как копае в градината. На сутринта той е разговарял с нея, казал й е направо, че майор Халидей е убил жена си, че е полудял и че той, Кенеди, иска да прикрие престъплението заради детето. Обяснил й е, че ако иска, може да отиде в полицията, но там ще си има проблеми и така нататък. Леони се е уплашила от полицията. Тя те е обожавала и е вярвала, че докторът знае какво прави. Кенеди й е дал добра сума пари и я е изпратил обратно в Швейцария. Но преди да си тръгне, тя е намекнала на Лили, че баща ти е убил жена си и че е видяла как някой заравя трупа. Навремето това е съвпадало със собствените мисли на Лили. Била е сигурна, че Леони е видяла в градината Келвин Халидей.
— Но Кенеди не е знаел това, разбира се — каза Гуенда.
— Не го е знаел. Само че в писмото на Лили пишеше, че Леони е видяла някой през прозореца и се споменаваше колата навън. Всъщност това е уплашило доктора. Решил е, че Лили има предвид него.