Стаена смърт
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Госпожица Марпъл [bg] #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стаена смърт». Краткое содержание книги:
Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив-белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.
След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от „Колинс“, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.
През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, в която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.
— Смятаме, че… — намеси се Джайлс, но с неочаквано властен жест инспекторът го накара да замълчи.
— Нека мисиз Рийд ми разкаже с нейни думи.
И Гуенда продължи със запъвания и с почервеняло лице, а инспекторът внимателно й помагаше с професионална ловкост, която тя не можеше да оцени.
— Уебстър? — каза той замислено. — Хм, „Дукесата на Малфи“. Маймунски лапи?
— Но това сигурно е било кошмар — каза Джайлс.
— Моля ви, мистър Рийд.
— Всичко това наистина може да е било кошмар — каза Гуенда.
— Не, не смятам, че е така — каза инспекторът. — Много трудно можем да обясним смъртта на Лили Кимбъл, ако не приемем, че в тази къща наистина е било извършено убийство.
Това звучеше толкова разумно, почти утешително, че Гуенда забързано продължи:
— И не баща ми я е убил. Наистина не е той. Доктор Пенроуз също каза, че той не би могъл да убие човек. Доктор Кенеди също смяташе, че не е бил той, а само си е въобразил така. Значи убиецът е искал да създаде впечатлението, че баща ми я е убил и ние смятаме, че знаем кой… има двама души, които биха могли…
— Гуенда — каза Джайлс, — не бихме могли да…
— Чудя се, мистър Рийд — прекъсна го Праймър, — дали няма да е по-добре да излезете в градината, за да видите дали моите хора работят както трябва? Кажете им, че аз ви изпращам.
Той затвори френските прозорци след Джайлс и се върна при Гуенда.
— А сега ми разкажете всичко, мисиз Рийд. Независимо дали ви се струва странно или не.
И Гуенда изложи всичките техни разсъждения и догадки, стъпките, които бяха предприели, за да открият тримата мъже, играли роля в живота на Хелън Халидей, заключенията, до които бяха стигнали и накрая, как някой се беше обадил на Уолтър Фейн и Джеки Афлик, за да им каже да отидат в „Хилсайд“ предния следобед.
— Но, инспекторе — каза Гуенда накрая, — предполагам разбирате, че някой от тях може би лъже.
— Това е една от основните трудности на моята работа — каза инспекторът с тих и доста уморен глас. — Толкова много хора умеят да лъжат. И толкова много хора обикновено го правят… макар и често да не е поради причините, които предполагаме. А някои хора дори не знаят, че лъжат.
— Мислите ли, че и аз съм такава? — попита Гуенда притеснено.
Инспекторът се усмихна и отговори:
— Мисля, че показанията ви са много правдиви, мисиз Рийд.
— А мислите ли, че предположението ми за убиеца е правилно?
Инспекторът въздъхна и отговори:
— Въпросът не е какво мисля аз. В нашата работа не може да става дума за това. Въпросът е да се докаже. Къде са били тези хора, какво казват, че са правили по времето, което ни интересува. Ние знаем съвсем точно, плюс-минус десетина минути, кога е била убита Лили Кимбъл. Между два и тридесет и пет, и два и четиридесет и пет. Лично аз с нищо не мога да обясня тези телефонни обаждания. Те не дават на никой от двамата алиби за времето на убийството.
— Но вие ще разберете, нали, какво са правили тогава? Между два и двадесет и два и четиридесет и пет. Ще ги попитате.
Инспектор Праймър се усмихна.
— Ще зададем всички необходими въпроси, мисиз Рийд, можете да сте сигурна в това. Всяко нещо с времето си. Бързането не води до нищо добро. Трябва да обмисляме ходовете си добре.
Гуенда изведнъж си представи как би изглеждала търпеливата и спокойна, лишена от сензации, работа. Бавно, неотклонно…
— Разбирам — каза тя. — Защото сте професионалисти. А аз и Джайлс сме аматьори. Бихме могли да имаме късмет и да налучкаме нещо… но няма да знаем как да продължим…
— Нещо такова, мисиз Рийд.
Инспекторът се усмихна отново. Той стана и отвори френските прозорци. Тогава, точно когато се канеше да излезе на терасата, той се закова на мястото си. „Като ловджийско куче“ — помисли си Гуенда.
— Извинете, мисиз Рийд… Да не би случайно възрастната дама там да е мис Марпъл?
Гуенда застана до него. В края на градината мис Марпъл все още водеше безнадеждната си битка с плевелите.
— Да, това е мис Марпъл. Много мило е, че ни помага с градината.
— Мис Марпъл? — каза инспекторът. — Аха, разбирам.
Гуенда го погледна въпросително и добави:
— Тя е много мила.
— Мис Марпъл е много известна. Сложи в малкия си джоб полицейските началници на три района. Моят шеф още не се е наредил сред тях, но предполагам, че скоро и това ще стане. Значи и тя има пръст в тази работа.
— О, тя много ни помогна — отвърна Гуенда.
— Предполагам, че е така — каза инспекторът. — Тя ли даде идея къде да търсим трупа на мисиз Халидей?
— Мис Марпъл каза, че аз и Джайлс би трябвало сами да се сетим къде да търсим. И беше много глупаво от наша страна, че не ни дойде на ум по-рано.