Мусаши

Той подаде чашата и я напълни от съда, в който се подгряваше напитката. Тя я изпи до дъно, без да се замисли и смело му я подаде, за да си налее и той.

Някак изненадан, Сеиджуро каза:

— Ти знаеш как да пиеш, а?

След като на свой ред пресуши чашата, предложи й още една. Тя прие и с готовност я изпи. Очевидно недоволна от размера, тя донесе по-голяма чаша и през следващия половин час продължиха по същия начин — една чаша той, една тя.

Сеиджуро беше слисан. Тя изглеждаше като шестнадесетгодишно момиче, сякаш още никой не бе целувал устните й. В очите й се четеше свян. И при все това обръщаше чаша след чаша като мъж. Къде ли се побираше всичкото това пиене в нейното тъничко телце?

— Можеш да се откажеш вече — обърна се Око към Сеиджуро. — Незнайно защо, това дете може да се налива цяла нощ, без да се напие. Най-доброто, което можеш да направиш, е да я накараш да вземе шамисена си.

— Но това е толкова забавно! — каза Сеиджуро, който вече истински се веселеше.

Доловил странни нотки в гласа му, Тоджи го попита:

— Добре ли си? Сигурен ли си, че не ти дойде прекалено много?

— Няма значение. Знаеш ли, Тоджи, няма да се прибирам вкъщи тази нощ!

— Добре — отвърна Тоджи. — Можеш да останеш колкото нощи поискаш, нали, Акеми?

Тоджи намигна на Око, после я изведе в друга стая, където оживено започна да й шепне нещо. Каза, че щом Младият учител е в такова добро настроение, той сигурно ще пожелае да спи с Акеми. И че може да се получат неприятности, ако тя откаже. Но че, все пак, в подобни случаи майчинските чувства са най-важното нещо. Или с други думи — колко ще струва?

— И така? — попита грубо Тоджи.

Око постави пръст върху дебело напудрената си буза и се замисли.

— Размърдай си мозъка! — подкани я Тоджи.

Приближавайки се към нея, той каза:

— Знаеш, че той не е лоша партия. Известен учител по бойни изкуства е. А семейството му е доста богато. Баща му имаше повече ученици от който и да е учител в страната. Има и друго — още не е женен. Откъдето и да го погледнеш, предложението е примамливо.

— Ами, съгласна съм с теб, но…

— Без „но“. Решено е. И двамата ще останем до утре.

В стаята беше тъмно и Тоджи, уж случайно, постави ръката си на рамото й. Точно в същия миг откъм другата стая се чу силен шум.

— Какво беше това? — попита Тоджи. — Имаш ли други посетители?

Око безмълвно кимна с глава, после приближи влажните си устни до ухото му и прошепна:

— По-късно.

Опитвайки се да изглеждат естествени, двамата се върнаха в стаята, където бяха оставили Сеиджуро. Намериха го сам и потънал в дълбок сън.

Тоджи отиде в съседната стая и се изтегна върху постелята. Лежеше, потропвайки с пръсти по леглото, в очакване на Око. Тя така и не се появи. Накрая клепачите му натежаха и той заспа. Събуди се доста късно на следващата сутрин и по вида му личеше, че е обиден.

Сеиджуро беше станал и дори вече пиеше. Беше в същата стая. Гледаше към реката. И Око, и Акеми изглеждаха свежи и жизнерадостни. Сякаш бяха забравили за предишната нощ. Опитваха се да убедят Сеиджуро да им обещае нещо.

— Значи ще ни заведеш?